Майк Резник - Пророчицата

— Само погледни мъжете на входовете на някоя от тези сгради! — възкликна развълнувано Хлапето. — Обзалагам се, че съм виждал поне половината на обявите „Търси се“.

— Вероятно — съгласи се Ледения. — Трябва да те предупредя — това не ги прави желана компания.

— През целия си живот съм общувал единствено с фермери. Тези момчета изглеждат поне по-интересни.

— Кога за последен път някой фермер ти е свил портфейла, прерязал гърлото и те е оставил да умираш насред улицата?

— Ще ми се някой да опита, особено сега, когато имам имплантирани чипове — отговори Хлапето.

— Така ли? — попита развеселено Ледения. — Добре, може би ще мога да задоволя любопитството ти.

— Какво искаш да кажеш? — напрегна се внезапно Хлапето.

— Когато завием по тази улица, върви двайсет метра след мен и ти гарантирам, че ще имаш шанса да използваш новото си подобрено „аз“.

— А ти?

— Аз? Отказах се от такива номера преди половин век.

— Имах предвид, че ако мястото, където отиваме, е опасно, защо няма да преследват теб?

— Защото искат да живеят.

Хлапето се изсмя.

— Ти си един дебел куц старец.

— Точно така.

— Тогава защо няма да те нападнат?

— Защото аз съм Ледения — дойде отговорът с толкова студен глас, че накара Хлапето да приеме по-възрастния си спътник за много по-внушителен, отколкото изглеждаше.

— И така — къде отиваме?

— На място, където дори полицията не ходи. Две преки по-нататък.

— Има ли си име?

— Кошмарната алея.

— Живописно име — отбеляза Хлапето.

— Не. Точно. — поправи го Ледения.

Продължиха още петдесет метра и свиха в странична тясна уличка.

— Това ли е Кошмарната алея?

— Скоро ще стигнем.

Минаха покрай две полуразрушени сгради и стигнаха до криволичеща алея. Внезапно местността се промени — от нещо, което Хлапето смяташе за екзотично, а Ледения — просто за развалина, се превърна в нещо, което и за двамата беше странно.

Клубовете следваха един след друг по алеята, повечето от тях със собствени викачи. Имаше наркотична бърлога, салон за залагания, бар, друга наркотична бърлога, порнографско шоу, публични домове за мъже, за жени, за извънземни и за онези, които желаеха най-големия порок-табу — секс между видовете. Таверни, всяка по-мрачна и по-долнопробна от предната, подслоняваха всички раси.

Пискливи крясъци и дрезгав смях се носеха откъм публичните домове и ужасяващи викове се разнасяха от едната наркотична бърлога. Имаше два оръжейни магазина, единият специализиран за лазерни пистолети и пушки, а другият — за метателни. Хлапето си помисли, че в никой от тях няма да намери оръжие със сериен номер. Почти на всеки пет метра се натъкваха на тяло, проснато на паважа. Някои бяха пияни, други — заспали. Ледения не им обръщаше никакво внимание.

— Мисля, че току-що видях Гущера Малой в бара отсреща — прошепна развълнувано Хлапето.

— Е, това е добро място да прекараш времето си, когато има награда за главата ти.

Няколко лица се извърнаха да проследят Ледения и Хлапето, но никой не направи опит да ги спре и дори викачите отстъпваха встрани, когато Ледения ги наближаваше.

— Изглежда те познават — смаяно промълви Хлапето.

— Във всеки случай знаят, че не трябва да ми досаждат.

— Мислех, че не си напускал Последен шанс от четири години.

— Така е.

— Тогава си оставил страхотно впечатление последния път.

Ледения не отговори, но забави крачка.

— Влизаме тук. — Той посочи един вход. — Вътре си затваряй устата и си отваряй очите на четири. Ясно?

— Да — Хлапето замълча несигурно. — За какво трябва да внимавам?

— Ще разбереш, когато го видиш.

Ледения влезе, последван от младежа.

— Добре дошли в Къщата на Ъшър — каза висок мъж, облечен в избелели дрехи. Той изгледа Ледения и пролича, че го разпозна. — Мина доста време, господин Мендоса. До нас достигнаха слухове, че сте бил убит.

— Могат да ме убият само със сребърен куршум — усмихна се неприветливо Ледения. — Мислех, че всеки знае това. — Извади банкнота от сто кредита. — Наемам една от масите до бара. Ще ми бъде офис през следващите два часа.

Мъжът сграбчи банкнотата и кимна.

— Ще получаваш по сто кредита за всеки човек, когото ми доведеш, ако имат нещо полезно за продан.

— А какво купувате?

— Информация.

— Има много видове информация, господин Мендоса.

— Кажи, че Ледения се интересува от информация, свързана с Пророка.

Мъжът потри замислено брадичка.

— Ще е по-трудно, отколкото си представяте, господин Мендоса. Откакто съм тук, съм чул да споменават Пророка само два пъти.