Майк Резник - Пророчицата

— И защо мислиш, че е на Моцарт? — попита Ледения.

— Защото я видях.

— Как изглежда?

— Русокоса, средна на ръст, двадесет и седем-двадесет и осем годишна, доста хубава всъщност.

Ледения побутна купчината пари към Куин.

— Какво друго можеш да ми кажеш за нея?

— Тя е доста странна дама, това поне мога да кажа.

Ледения сложи още пари върху масата.

— Продължавай.

— Работя на товарен кораб. Преди два месеца имахме проблеми с двигателя близо до системата на Симфония и влязохме в орбита около Моцарт, докато го поправим. Неколцина прекарахме един ден на планетата.

— И?

— Не е кой знае какъв свят, просто земеделска колония, която осигурява храна на половин дузина близки миньорски свята. Но тя я управлява като някаква богиня. Имам предвид, че думата й е закон и Бог да е на помощ на всеки, който не й се подчини или дори помисли да не й се подчини… Трябва да е някакъв вид мутант или нещо подобно, защото изглежда знае какво си мислят, преди те изобщо да имат представа. Опитали са се да я убият няколко пъти, но въпреки че няма телохранители, никога не са се добрали до нея. Сериозно говоря, за Бога, та аз лично я видях посред бял ден да върви през града, като че ли няма никакви грижи на тоя свят. Дори не попита какво правим там, сякаш вече знаеше.

— Откога е там?

Куин вдигна рамене.

— Четири или пет месеца.

— Защо?

— Защо какво?

— Защо е на Моцарт? Каква е целта й?

— Това ще ти струва още пет хиляди.

Ледения преброи парите и Куин алчно ги сграбчи.

— Смята да основе собствена империя по Вътрешната граница.

— Тя ли ти го каза?

— Не, но го е казала на един от Моцарт, с когото говорих.

— Сигурен ли си?

— Нямам причини да те лъжа.

— И как смята да го направи?

— Разправят, че работи доста тясно с група наемници — отвърна Куин. — Може би смята да ги използва и да превзема колониалните светове един след друг.

— Знаеш ли още нещо за нея?

— Това е всичко.

— Оказа ми голяма помощ, господин Куин. Нека ти купя едно питие, преди да си тръгнеш.

— Вече направи достатъчно за мен — усмихна се Куин и размаха парите.

— Няма да ме затрудни.

— Наистина трябва да тръгвам.

— Но аз настоявам.

— Казах ти, трябва да…

Внезапно Куин се оказа срещу звуковия пистолет на Хлапето.

— Опитай се да проявиш по-голяма благодарност, господин Куин. — Ледения се изправи. — Веднага се връщам.

Отиде до бара, прошепна нещо на пълния барман и се върна с питието.

— Заповядай, господин Куин — каза любезно той и постави чашата на масата пред мъжа.

— Ако мислиш, че можеш да ме отровиш точно тук пред всички, трябва да знаеш, че имам доста приятели.

— Колко успокоително! А сега го изпий.

Куин погледна към пистолета на Хлапето още веднъж, после много бавно надигна чашата.

— А сега го глътни — каза твърдо Ледения.

Куин затвори очи, пое дълбоко въздух и изпразни чашата на един дъх. После се облегна назад в очакване да умре в страшна агония. Когато нищо не се случи, премига бързо, наведе се напред, опита се да каже нещо и внезапно се вдърви.

— Всичко е наред, господин Куин — рече Ледения. — Можеш да чуваш и разбираш всяка дума, която изричам. Искам да те уверя, че не си отровен, нито пък имам намерение да те ограбя. Трябва просто да повторя някои от моите въпроси… Какво е намислила Пророчицата на Моцарт?

— Не знам — измърмори Куин, думите му прозвучаха леко завалено.

— И никой на Моцарт не ти е казвал, че тя мисли да основе собствена империя?

— Не.

— Но си я видял там?

— Да.

— Благодаря ти много, господин Куин — рече Ледения, наведе се напред и взе половината от парите, които му бе дал. — Ти си заслужи първите пет хиляди кредита… но не биваше да си толкова алчен. Не съм забогатял, плащайки на хора като теб. — После стана и даде знак на Хлапето.

— Сега си тръгваме, господин Куин — продължи той. — След десетина минути ще си възвърнеш контрола върху мускулите. Наркотикът, който сложих в питието ти, няма да причини никакви странични ефекти. Това е прах, който те кара да говориш истината и ще направи следващите ти няколко минути наистина приятни. — Потупа неподвижния мъж приятелски по рамото, но внезапно гласът му се снижи и вледени: — Настоятелно те съветвам да се забавляваш с тези пет хиляди кредита и да изоставиш всякакво желание да ни проследиш, когато възвърнеш способността си да се движиш.

След това заедно с Хлапето тръгнаха по коридора-лабиринт и излязоха през главния вход на Къщата на Ъшър.