Майк Резник - Пророчицата

— Прякорите идват и си отиват, но през целия си живот съм бил Карлос Мендоса.

— Ледения ти отива повече.

— Благодаря — отвърна мъжът с доволна усмивка.

— Какви други имена си имал през годините?

— Не са важни.

През следващите няколко минути мълчаха. После Хлапето отиде в кухнята и си направи обяд. Когато се върна на мястото си, намери Ледения да изучава холографската карта на сектора Теразейн.

— Моцарт ли търсиш? — попита Хлапето.

— Намерих го — Ледения посочи една звезда, мигаща в жълто. — Това е Симфония. Моцарт е третата планета, която я обикаля.

— Колко далеч е?

— Оттук ли? С пълна скорост ще стигнем там за малко повече от един стандартен ден.

— И какво ще правя, когато отида там? — попита Хлапето.

— Евентуално ще се опиташ да се приближиш до Пенелопа Бейли и да откриеш какви са нейните планове. Но с какво ще започнеш, все още не знам. Затова сме се запътили към Аристотел.

— Аристотел?

— Това е университетска планета на края на Демокрацията. Ще платим такса и ще влезем в техния компютър — така ще открием всичко за Моцарт.

— А защо просто не се свържем с главния компютър на Делурос VIII? — попита Хлапето.

— Защото е по-вероятно някой да следи главния компютър, отколкото този на Аристотел — отвърна Ледения.

— Защо мислиш така? — настоя Хлапето. — В края на краищата ако е толкова умна, колкото казваш…

— Никога не съм казвал, че е умна, казах само, че вижда в бъдещето.

— Както и да е. Защо да не следи и компютъра на Аристотел?

Ледения се облегна назад и изключи холографската картина.

— Тя е най-могъщото и опасно живо същество, но съществуват граници на възможностите й. До осмата си година прекара детството си в бягство, а следващите шестнайсет-седемнайсет години — в килия пет на пет метра. Колко е видяла от галактиката? Делурос VIII е столицата на човешката раса, така че тя със сигурност знае за него, но мога да се обзаложа, че никога не е чувала за Аристотел.

— Дано да си прав. Може и да се обзалагаш, но аз съм този, който ще плаща, ако грешиш.

— Не греша. Тя притежава сили, които никой не може да разбере, но не е всезнаеща. Както и да е, щом научим малко повече за Моцарт, ще имаме по-добра идея като какъв да се представиш там.

— Защо просто не отида като наемен убиец? — предложи Хлапето.

Ледения се изкиска.

— Какво е толкова смешно? — остро попита Хлапето.

— Никой няма по-малка нужда от наемен убиец от Пенелопа Бейли. Освен това дори и да има, тя ще иска препоръки — а тъй като аз съм единственият ти поръчител, няма да оцелееш и до обяд.

— Мога да кажа, че работя за Гробокопача.

— Самият Ломакс е наемен убиец. Той не наема други.

Хлапето сви рамене.

— Беше просто предложение.

— Ако вярваше на поне половината от това, което ти разказах за нея, нямаше да направиш такова глупаво предложение — отговори Ледения. — Искаш ли да останеш жив след всичко това, по-добре започни да мислиш с главата си.

— Добре — съгласи се раздразнено Хлапето. — Не е нужно да мия откъсваш.

— Тя е всичко, което имаш. Съветът ми е да запомниш това и да забравиш своите физически възможности, придобити по силиконов начин.

— Някои от тези способности могат да се окажат полезни на Моцарт.

— Например?

— Например, че мога да виждам в тъмното.

— На нея не й е нужно да вижда. Тя ще знае къде си или къде ще бъдеш след трийсет секунди или трийсет минути.

— Ако съм толкова глупав и безполезен, защо изобщо ме пращаш?

— Щях да отида сам, стига да можех. Невъзможно е обаче да прикрия това накуцване, а освен това тя щеше да знае кой съм при всички случаи… Отиваш ти, защото си единствената пионка, с която разполагам.

— Благодаря, че ми повиши самочувствието — саркастично подметна Хлапето.

— Просто се грижа да не си прекалено самоуверен. Колкото и да те подготвям, когато се срещнеш с нея — ако оживееш достатъчно дълго — ще видиш една нормална млада жена и ще си помислиш, че съм преувеличил заплахата, която представлява — той помълча малко. — Просто запомни: по-добри мъже от теб са се опитвали да я спрат и всички са мъртви.

— Тогава защо отивам?

— Не отиваш там, за да я нараниш или заплашиш. Само ще се опиташ да събереш информация. Ако тя не може да види далечното бъдеще и ако не знае какво ще успееш да направиш с тези сведения, може би ще останеш жив и здрав.

Ледения стана, протегна ръце (доколкото можеше да ги протегне в претъпканата пилотска кабина) и се обърна към Хлапето: