Майк Резник - Пророчицата

— Да. На първия или на втория етаж?

— На втория.

— Стая 207 е резервирана на ваше име.

— Ще имам нужда и от кола.

Екранът се промени.

— Ето списък на свободните коли под наем на космодрума плюс дневните им разходи.

Хлапето избра една.

— И още нещо. Искам да разбера дали някой на планетата е специалист по имплантиране на биочипове.

— Не.

— Добре. Мога ли да дам обява в планетарните вестници или видео, че току-що съм пристигнал, че това е моята специалност, и че могат да се свържат с мен в Имението?

— Проверявам… Има три планетарни видеоканала, господин Кайман — два седмични и един ежедневен. Всеки от тях помоли за допълнителна информация за вашата обява.

— Разбирам — Хлапето замълча за миг. — Предполагам, че в стаята ми в Имението има компютър с планетарна връзка.

— Точно така.

— Вкарай адресите на рекламните отдели на трите видеоканала в компютъра ми. Ще съставя обявите, когато стигна там.

Чу се кратко бръмчене.

— Направено е.

— О, и още нещо. Искам списък на църквите на планетата.

Веднага се появи списък от четиринадесет църкви. Всичките секти му бяха познати, никоя не бе свързана с Миропомазания или Пенелопа Бейли.

— Благодаря.

Хлапето излезе от будката, отиде до площадката за наемане на коли и се подписа за тази, която избра. Включи карта, която показваше космодрума и Менует на видеоекрана в колата, и я подкара към града, минавайки покрай четири-пет километра оградени пасища на добитък.

Менует бе малък град и едва когато наближи търговския център, осъзна, че компютърът доста оптимистично е използвал думата „хотел“. Имението, също като останалите общежития, беше подновено здание, построено преди около два века. Било е доста внушителна къща, преди да я превърнат в пансион със стаи под наем. Сега подслоняваше гостуващите бизнесмени, повечето от които се занимаваха с мутирали семена и с торове, създадени за светове като този.

Остави колата на паркинг зад къщата, регистрира се на рецепцията, изчака докато ключалката на стая 207 бъде кодирана с неговия глас и се остави да бъде пренесен плавно с асансьора до второто ниво на общежитието.

Самата стая бе малко по-спартанска, отколкото онази на Олимп. Състоеше се от легло, два стола, компютърна станция в единия ъгъл и баня със сух душ и химическа тоалетна. Той извади адресите на офисите на видеоканалите от компютъра, написа кратка обява и я изпрати на всеки от тях. После поръча електронни издания на трите видеоканала, прегледа ги на екрана и не бе изненадан, че не намери нито дума за Пророчицата в тях. Излезе от стаята след час, слезе долу, прекоси улицата и влезе в малък ресторант, където си поръча обяд.

Когато се върна в хотела, вече имаше един отговор на обявата му от директор на силоз. Той се бе надишал на средствата за запазване на продукцията си и искаше чип, който да го предупреждава кога химичните съставки във въздуха са достигнали определено ниво. Хлапето помоли човека да му изпрати формулите на използваните средства и обеща да му се обади до три дни. После, понеже нямаше какво друго да прави, а не му се искаше да прекарва следобеда в създаване на чипа, реши да дремне преди вечеря.

Когато се събуди, изяде вечерята от мутирали соеви продукти в същия ресторант, където обядва, а сетне се разходи по улицата тъкмо когато слънцето залязваше. Беше хладно и сухо, с лек бриз откъм запад, който му се стори страшно освежителен.

Поогледа се по улицата, тъй като не му се връщаше веднага в стаята. Повечето хора от града се бяха прибрали и той откри, че ако иска да остане навън, трябва да избира между холотеатър, таверна и казино. Не обичаше холотеатри, а знаеше достатъчно добре, че не го бива в хазарта, затова се запъти към таверната.

Беше доста малка, особено за единствена таверна в града. Веднага щом влезе, се сблъска с пурпурно-златна птица, окована за своята метална стойка. Тя го огледа за миг, изпищя пронизително и продължи да се пощи, без да му обръща повече внимание. Хлапето я заобиколи отдалеч — беше сравнително малка, не повече от килограм и половина, но пък имаше огромна човка. Отиде до бара и си поръча бира. Барманът кимна, напълни чаша и я бутна към него. Хлапето я взе и отиде на една празна маса в ъгъла.

Няколко минути по-късно висок мъж с тъмна кожа и два златни зъба, които проблясваха, когато заговореше или се усмихнеше, се приближи до него с бира в ръка.

— Може ли да седна? Всички други маси май са заети.