Майк Резник - Пророчицата

— И какъв чип мога да продам на Пенелопа Бейли?

— Тя няма нужда от чипове.

— Лошо. Това щеше да е страхотен начин да я накарам да ме забележи.

— Отиваш там, за да събереш информация. Ако извадиш късмет, тя дори няма да разбере, че си там.

— Според теб тя не е човек, който се доверява на подчинените си. А щом няма да се срещна лично с нея, как ще открия каквото и да било?

— Бих се учудил, ако тя има преки подчинени — отвърна Ледения. — А колкото до събирането на информация, просто си дръж ушите и очите отворени.

— Имаш предвид дали внасят оръжие и амуниции?

Ледения поклати глава.

— Тя няма нужда от това.

— Тогава какво?

— Искаше ми се да мога да ти кажа! Вероятно ще е нещо много обикновено, докато не си спомниш, че зад него стои съвсем необикновена жена.

— Дай ми пример.

— Ако тя поръча половин дузина книги за Делурос VIII, това означава, че смята да отиде там. Открий дали е поръчвала касета с лодинитски език — може да планира съюз с лодинитите. Не се занимавай с това, което прави в момента — тя е виждала настоящето толкова пъти и в толкова варианти, че сега сякаш играе в пиеса. Каквото и да казва или прави, за нея вече е минало, тя гледа дни и седмици напред.

— Не ми даваш много като начало.

Ледения се усмихна мрачно.

— Да не си се заблуждавал, че ще бъде лесно?

— Не, но…

— Помни, че си там само да събереш информация. Ако е прекалено трудно да го направиш и се наложи да откраднеш или да убиеш някого, за да я получиш, просто се откажи — тя ще види какво смяташ да правиш дори преди да си го помислил. Разбираш ли какво точно ти казвам?

— Да.

— Добре, защото от това зависи животът ти… Твоят и може би още на четиридесет трилиона — поправи се той.

Космодрумът на Моцарт беше точно до границите на на град Менует. Той осигуряваше основните неща на заобикалящата го земеделска общност — бакалия, малка медицинска клиника, три магазина за семена, два ресторанта, няколко малки хотела и театър, в който даваха представления четири-пет пъти в годината.

Съвсем близо до космодрума имаше огромни силози, където мутирали царевица и пшеница съхнеха и се складираха, докато не ги натовареха в корабите. Грамадни обори бяха пълни с генетично променен добитък, който стигаше до хиляда и осемстотин килограма, когато порасне.

Хлапето се приземи, уреди корабът на Ледения да бъде настанен в хангара и влезе в малката сграда на космодрума, където пътека го отведе директно до митническата кабина. Влезе вътре, седна и се оказа пред компютър със светещ червен сензор.

— Име? — попита механичен глас.

— Нийл Кайман — отговори той и после добави: — Познат още като Силиконовото хлапе.

— Покажете паспорта на сензора, моля.

Той вдигна паспорта си.

— Носите ли някакви храни или животни от друга планета?

— Не.

— Моля да посочите естеството на работата си на Моцарт.

— Търговец съм, специалист по компютърни чипове по поръчка на клиента, които могат да се имплантират по хирургически път.

— Притежавате ли поне две хиляди кредита или тяхната равностойност в брой или в банков кредит?

Хлапето показа парите, които Ледения му бе дал, и сензорът сканира стойностите им.

— Няма нужда от виза за екскурзията ви на Моцарт. Приятен престой, Нийл Кайман… Не мога да намеря нищо за вашия псевдоним — продължи компютърът. — Бихте ли желали да бъде вписан във вашия паспорт?

— Да.

— Подайте си отново паспорта, моля.

Той го направи и един много фин лазерен лъч изгори малък надпис върху титановата карта, точно под холограмата и законното му име.

— Имам няколко въпроса — Хлапето прибра паспорта в джоба си.

— Програмиран съм да отговарям на повечето въпроси, които се отнасят за Моцарт — отвърна компютърът. — Ако вашият изисква субективен отговор, ще ви насоча към подходящите планетни власти, които могат да ви дадат необходимата информация.

— Доста удобничко — каза хапливо Хлапето.

— Съществувам, за да служа.

— Трябва да отседна някъде, докато съм тук. Можеш ли да ми препоръчаш хотел в Менует?

Внезапно екранът на компютъра се оживи.

— В тези пет заведения има свободни стаи или апартаменти в момента — на екрана се появи списък.

— Можеш ли да ми направиш резервация?

— Да.

— Добре — Хлапето прегледа списъка. — Искам стая в Имението.

— За колко нощи ще искате да ви запазя стая?

— Не знам. Можеш ли да направиш отворена резервация?