Майк Резник - Пророчицата

— А защо се интересува от мен?

Мбоя вдигна рамене.

— Кой знае какво може да привлече вниманието й или защо въобще прави каквото прави. — той изруга тихо под носа си, когато печелившото число се оказа четно и черно. — По дяволите! Можеш ли да си представиш, че някой ще губи през цялото време! Заложих на черно четири пъти последователно и четирите пъти се падна червено… Когато накрая играя на червено, пада се черно. Ако не бях сигурен, щях да кажа, че колелото е мошеническо.

— А защо да не е?

— Защото ако беше, нито един човек, свързан с това казино, нямаше да е жив до утре сутринта — отговори сериозно Мбоя. — И те го знаят — той огледа масата още веднъж, чудейки се къде да заложи, накрая вдигна рамене и се изправи. — Достатъчно играх. Време е да намеря по-бавен начин да губя парите си. — Видя празна маса за билярд. — Играл ли си някога билярд, Нийл?

— Няколко пъти.

— Добре — Мбоя тръгна към масата и огледа зелената покривка. — Искаш ли да играем на малък залог, просто за да стане по-интересно?

— Няма да е честно — възрази Хлапето.

— Не съм измамник — увери го Мбоя.

— Знам. Няма да е честно, защото не можеш да победиш.

Мбоя се ухили.

— Аз не съм на същото мнение…

— Това е истината.

— А защо трябва да ти вярвам?

— Вярвай на каквото искаш. — Внезапно Хлапето вдигна рамене и се усмихна. — Сто кредита на игра?

— Звучи ми добре — Мбоя си избра щека и започна да търка върха й с тебешир.

— Просто помни, че те предупредих.

Хлапето също си избра щека и отиде до масата.

— Възхищавам се на самочувствието ти — рече Мбоя. — Давай.

Самочувствието на Хлапето се оказа добре подплатено, точно според собствените му очаквания. Чиповете, свързани с очите му, показваха и най-малката неравност по масата; чиповете в раменете му даваха възможност да удря всеки път с еднаква сила и точност, а чипът, който си бе имплантирал на Сладка вода, му позволяваше да се навежда, без да губи равновесие. Лесно победи Мбоя три игри поред и щеше да го направи и четвърти път, когато Черната смърт спря играта и извади три банкноти по сто кредита от портфейла си.

— Трябва да зарежеш бизнеса с чиповете и да станеш билярдна акула — каза унило той и сложи парите на масата.

— Някой ден може би — отвърна Хлапето, взе банкнотите и ги напъха в портфейла си.

Мбоя махна на един самотен сервитьор, който се мотаеше из казиното и приемаше поръчки.

— Две бири, моля — каза, когато сервитьорът ги приближи. Избърса чело и се обърна към Хлапето. — Нека седнем. Загубата на рулетка и билярд усилва жаждата.

— Изобщо нямаше шанс — Хлапето го последва към свободната маса за карти.

— Разбрах това още след петия удар — съгласи се с крива усмивка Мбоя, настанявайки се срещу него. — Не знам къде си се учил да играеш, но стилът ти е необичаен като ада — някой доста се е потрудил да те научи.

Сега беше ред на Хлапето да се усмихне.

— Съмнявам се да съм играл повече от половин дузина пъти през целия си живот.

— Не го вярвам! — извика упорито Мбоя.

— Няма причина да те лъжа. Нито пък излъгах за шансовете ти: от самото начало ти казах, че ще победя.

— Ами откъде да знам, че си толкова добър?

— Има много неща, които не знаеш за мен — отвърна Хлапето и замълча. — Които нито ти, нито твоят шеф знаете.

— Предполагам, че няма да ми се довериш — усмихна се Мбоя.

Хлапето поклати глава.

— За всичко, което иска да знае, може да ме попита сама.

— Не е в неин стил, Нийл.

— Тогава ще трябва да го промени — каза твърдо Хлапето.

На Мбоя като че ли му стана забавно.

— Тя не се променя за другите хора, те се променят заради нея.

— Защо?

— Защото тя е Пророчицата… Защо толкова искаш да се срещнеш с нея?

— Вече ти казах.

— Знам какво ми каза. Помислих си, че ще поискаш да ми кажеш истината.

— Лъжец ли ме наричаш? — попита Хлапето.

— Не — отговори Мбоя спокойно. — Ако те нарека лъжец, вероятно ще се обидиш и тогава ще трябва да те убия — а ти ми изглеждаш приятен младеж.

— Може би ще ти е по-трудно да ме убиеш, отколкото си мислиш.

— Възможно е — призна Мбоя. — Много от хората, които съм убил, са били по-трудни мишени, отколкото съм си мислил — но така или иначе са мъртви… По-добре да сменим темата, преди да стана прекалено любопитен колко трудно ще ми е да те убия.

— Съгласен съм. Не искам да се карам с теб. Ти си просто наемник… Но пък ти ме излъга в таверната.

— И защо да съм те излъгал?

— Каза ми, че се занимаваш с контрол над паразити и вредители.