Майк Резник - Пророчицата

— Точно така е — отвърна Мбоя. — Именно за това съм тук: да видя каква напаст възнамеряваш да бъдеш и доколко трябва да те контролираме.

— Вече ти казах — повтори Хлапето. — Продавам компютърни чипове.

— Знам какво ми каза. Не ти повярвах тогава, не ти вярвам и сега.

— Поръчай си чип при мен и ще видиш, че грешиш — Хлапето се усмихна. — Ако не с друго, доказах го с играта си на билярд.

Сервитьорът дойде най-накрая с бирите, Мбоя хвърли две монети на подноса.

— На Моцарт правят доста добри неща — той направи гримаса, докато си пълнеше чашата, — но уви, бирата не е сред тях.

— Поръчай си вносна.

— Докато съм тук, се чувствам длъжен да подкрепям местния бизнес.

Хлапето го изгледа любопитно.

— Доста си странен за убиец.

— Честно казано, и ти си доста странен за пътуващ търговец — отвърна Мбоя.

Хлапето отново го погледна.

— Аз си гледах бизнеса — защити се той. — Ти дойде при мен.

— Това ми е работата.

— Така каза — потвърди Хлапето. — Но ми се иска да знам защо тя се интересува от мен.

Мбоя се ухили.

— Не е моя работа да питам защо.

— Ти само трябва да я защитаваш с цената на живота си, така ли?

— Грешиш.

— Барманът в таверната каза, че си й телохранител.

Мбоя поклати глава.

— Тя няма нужда от телохранител. Аз просто съм нейните очи и уши, когато е заета с друго — както през повечето време.

— Какво представлява?

— Различна е.

— В какъв смисъл?

— Аз би трябвало да задавам въпросите.

— Не съм длъжен да ти отговарям.

— Не — съгласи се Мбоя. — Но ще ме улесниш, ако го направиш.

Хлапето отпи една голяма глътка от бирата, после впери поглед в Мбоя.

— Не ми пука дали ти е лесно да си вършиш работата!

— Но когато съм разтревожен във връзка с работата си, ставам много лош. Повярвай ми, няма да ти харесам лош.

— Май и сега не ми харесваш кой знае колко — отвърна Хлапето.

Мбоя го изгледа внимателно.

— Може би не ми казваш нещо, Нийл?

— Като например?

— Не знам. Но повечето хора не ми говорят по този начин, освен ако не крият нещо.

— Това, което знам, си е моя работа — отговори Хлапето. — И престани да ме наричаш Нийл.

— Мислех, че така се казваш.

— Преди. Сега съм Силиконовото хлапе.

— Никога не съм чувал за теб.

— Ще чуеш. Това е обещание.

— И мислиш, че ще си изградиш репутация, като победиш Пророчицата, така ли? — попита Мбоя, очевидно развеселен от тази мисъл. — Приеми съвета ми, Хлапе, и забрави за нея. Тръгни след Гробокопача или може би Гущера Малой. Кой знае, ако си късметлия или ги хванеш в лош ден, може и да оживееш.

— Не съм дошъл на Моцарт да убивам — отвърна Хлапето. — Тук съм, за да продавам компютърни чипове.

— А, сега разбирам — усмихна се Мбоя. — Ще слушаме за теб като за най-известния галактически пътуващ търговец.

— Ще чуеш за мен, защото винаги ще има някой като теб, който не ме взема на сериозно. А това е грешка.

— Добре, ще се опитам да го запомня. — Мбоя млъкна и се вгледа в него. — Между другото, къде е силиконът, който те прави Силиконовото хлапе?

— На мястото си.

— Сигурно е така. Ти си специалист по чиповете за имплантиране, нали?

— Да.

— Е, ще ме извиниш, че не припадам от ужас.

— Извинен си — отвърна сериозно Хлапето.

Мбоя остави чашата си на масата.

— Интересен младеж си — продължи той. — Не ти се сърдя и ти желая дълъг и щастлив живот.

— Благодаря, смятам да му се насладя.

— Тогава приеми съвета ми и не търси… — внезапно Мбоя замръзна, вперил очи във вратата.

— Нещо не е наред ли? — попита Хлапето и се обърна да проследи погледа му.

В казиното бяха влезли трима мъже, облечени в семпли дрехи с джобове, пълни с оръжия. Но вместо да тръгнат към масите, разпръснаха се край стената, гледайки към Мбоя.

— Време е за работа — отбеляза ледено той. Стана и стигна до средата на залата. Спря на около пет метра от новодошлите.

— Вече ви казах, че не сте добре дошли тук — обърна се той към мъжа в средата.

— Знам какво каза — отвърна му онзи.

— Нищо не се е променило от последната седмица. Все още не сте добре дошли на Моцарт.

— О, напротив — мъжът се ухили. — Този път не съм сам.

— Както вече казах, нищо не се е променило — повтори Мбоя. — Мисля, че ще е най-добре и тримата да се обърнете и да се върнете обратно на космодрума.

— Няма начин.

— Е, не мога да ви накарам да се държите разумно — вдигна рамене Мбоя. — Но мога поне да го предложа.

— Знаеш за какво сме тук — продължи мъжът. — Къде е тя?