Майк Резник - Пророчицата

— Вие знаехте какво ще се случи.

— Знам всичко, което ще се случи. Аз съм Пророчицата.

— Можехте ли да спасите гризача?

— Разбира се. Има безброй варианти на бъдещето. В някои от тях гризачът виждаше птицата навреме и успяваше да се скрие в дупката. В други вниманието на птицата се отвличаше от нещо и тя не го забелязваше.

— Как можехте да промените това, което се случи? — попита Хлапето.

Тя се усмихна отново, но не му отговори.

— Искате ли нещо студено за пиене, господин Кайман? Денят обещава да е топъл.

— Защо не го направите по-хладен? — предложи Хлапето.

— В къщата има климатик — отговори тя. — А и имам по-важни неща за вършене.

— В такъв случай бих желал малко вода.

— Последвайте ме, моля.

Тя тръгна по ослепително белия коридор към кухнята.

— Нямате ли слуги? — попита Хлапето, докато оглеждаше пълната с уреди стая.

— Милиони — отвърна тя и поднесе чаша под кранчето. — Студена — прошепна и водата потече. Когато чашата се напълни, тя каза: — Стоп — струята спря и тя подаде чашата на Хлапето.

— Благодаря.

Той я пресуши на един дъх.

— Няма защо, господин Кайман. Елате да седнем отвън под дърветата.

— Сигурна ли сте, че искате да излезете навън? Както казахте, в къщата има климатик.

— Имах неприятно изживяване, за което съм сигурна, че знаете — отвърна Пенелопа, докато го водеше към закрития двор. — Не обичам да се чувствам затворена.

Хлапето си припомни праха и астероидите, заобикалящи Алфа Крепело.

— Предполагам, че не обичате.

Той седна на една дървена пейка, а тя се настани на подобна пейка на около три метра от него, после веднага стана.

— Какво има? — попита Хлапето.

— Няма нищо, господин Кайман.

— Тогава какво…

Тя се усмихна.

— Има едно събитие — неговата същност не ви засяга, което трябва да се случи на свят, наречен Чероки. Миналото е определено и неизменно, господин Кайман, но има безброй варианти на бъдещето. Във всяко бъдеще, в което останех седнала, то не се случваше. В няколкото варианта, в които ставам, все още може да се случи.

— Но как може едно ставане на Моцарт да повлияе на нещо, което се случва на светлинни години оттук? — попита Хлапето.

— Нито знам, нито питам защо. Знам само, че е така… А сега да пристъпим към нашата работа, господин Кайман.

— Именно затова съм тук.

Тя го изгледа и само за миг очите й се фокусираха върху него. Той неспокойно си помисли, че предпочита тя да гледа в далечината, която според него бе бъдещето.

— Трябва да ме извините, господин Кайман, но не съм сигурна точно защо сте тук.

— Мислех, че знаете всичко.

— Знам множеството варианти на бъдещето — отвърна тя. — Но не знам всичко, което е било.

— В това няма логика.

— За мен има; А сега ще бъдете ли любезен да ми кажете защо дойдохте на Моцарт?

— Ако виждате бъдещето, значи знаете какво ще ви отговоря.

— Можете да кажете куп неща. Вие сте голям лъжец и егоист. Искам да чуя точно какво ще кажете.

— Как ще разберете дали лъжа?

— Знам повечето отговори на въпросите, които задавам.

— Тогава защо въобще ще ги задавате?

— За да разбера доколко може да ви се вярва, господин Кайман.

— А защо се интересувате?

— Всичко с времето си — отвърна Пенелопа, вперила поглед отново в някакво далечно време и място. — А сега ви моля да отговорите на въпроса ми.

— Дойдох на Моцарт да продавам компютърни чипове.

— Това е истина — отбеляза тя спокойно, — но не цялата.

— Добре — той вдигна рамене, — бях пратен от Ледения.

— Знам.

— Това е всичко.

— Защо ви изпрати тук?

— Според него нищо не може да ви убие, затова когато чу, че Хадес е разрушен, заключи, че сте избягала преди това.

— А Демокрацията съгласна ли е с него?

— Не… Той смята, че те са глупаци.

— Прав е.

— Както и да е, иска да знае какво смятате да правите сега.

— Разбира се.

— Не вашите непосредствени планове — продължи Хлапето, — а дългосрочните.

— Възнамерявам да оживея в една вселена, която при всяка възможност ми доказва, че е враждебно настроена — отвърна Пенелопа без капка емоция.

— Ами от това, което видях, оживяването е най-малката ви грижа, ако въобще имате някакви грижи.

— Аз съм от кръв и плът, господин Кайман, Един ден ще умра както всички човешки същества. — Внезапно тя се усмихна развеселено. — Няма вие да ме убиете, господин Кайман. Ако се опитате да извадите лазерния си пистолет и да стреляте, както мислите да направите, той ще експлодира в ръцете ви.