Майк Резник - Пророчицата

— Не съм смятал да направя такова нещо — излъга Хлапето.

— Бяхте предупреден, господин Кайман. Съдбата ви е във вашите ръце.

Хлапето извади пистолета си и го разгледа.

— Снощи беше съвсем наред — отбеляза той.

— В един милион варианта на бъдещето той функционира прекрасно тази сутрин. Но аз няма да разреша на нито един от тях да се случи.

Хлапето погледна пистолета си още веднъж, после вдигна рамене и го прибра в кобура.

— И аз имам един въпрос към вас — каза накрая той.

— Относно инвестициите ли? — попита тя с подигравателен тон.

— Не.

— Кажете го, господин Кайман.

— Защо не сте станала господар на цялата проклета галактика? Не мисля, че някой притежава сила да ви спре.

— Може би някой ден ще стана — отвърна тя. — Първо трябва да свърша други, по-неотложни неща.

— Като например?

— Няма да разберете.

— Опитайте.

Тя го изгледа и презрителна усмивка премина по устните й.

— Ако можехте да видите това, което виждам аз и се опитате да го разберете и да внесете ред, щяхте да полудеете. Дори докато говорим, звезден кораб на път към Антар трябва да претърпи повреда в уредите, миньор на Нелсън V трябва да копае километър и половина на запад от своя лагер, политик на Нова Родезия да приеме подкуп, кристален извънземен от Атрия да приеме подпространствено съобщение от далечния Орион. Има хиляди събития, които трябва да се случат в много точен ред, милион варианти на бъдещето ще изчезват всяка наносекунда. И вие искате да ви обясня всичко това? Бедният малък човек, който се стреми единствено да напълни стомаха и портфейла си, мечтае за героични дела и благодарни девици и е обречен да се превърне в прашинка на галактиката, която и без това е препълнена с прах… Не, господин Кайман, не мисля, че ще разберете моите цели или обяснения.

Хлапето я изгледа.

— Каквито и да са целите ви, имате нужда от по-добър подчинен от Джеймс Мбоя.

— Предлагате някой да смени Черната смърт ли? — попита тя и той имаше усещането, че му се присмива.

— Да, той е точно пред вас.

— Мислех, че работите за Ледения.

— Работя за победителите. А вие сте такава.

— Доволна съм от услугите на Черната смърт.

— По-добър съм от него.

— В какъв смисъл?

— Аз съм по-бърз и по-силен. И мога да направя и вас по-бърза и по-силна.

— С вашите чипове ли?

— Точно така. Вие ще уволните Мбоя и ще наемете мен, а аз мога да ви направя още по-добра от това, което сте в момента.

— Да ме направите още по-малко човек, отколкото съм? — попита тя подигравателно. — Това е интересно предложение, господин Кайман.

— Дори не е необходимо да го уволнявате. Мога да го убия веднага след като изляза от къщата. Той чака отвън.

— Но аз не искам да го убивате, господин Кайман. Нито пък желая вашите чипове. — Тя впери поглед в него и очите й за втори път се фокусираха в настоящето. — Никога не съм искала да бъда Пророчицата. Това, което на вас ви изглежда като дарба, на мен често ми се е струвало проклятие. Исках да бъда като всяко друго човешко същество, а бях тормозена, преследвана и затваряна през по-голямата част от живота си, защото съм различна. А сега вие предлагате да ме направите още по-различна? Трябва да измислите нещо по-добро.

— Ако искате да бъдете като останалите, защо просто не приемете нова самоличност и не се преместите на Спиралния ръкав или на Външната граница? — попита Хлапето.

— Защото съм различна — отвърна Пенелопа. — Не исках да съм такава, но и не мога да отрека този факт. Където и да отида, те ще ме преследват, където и да се скрия, ще ме намерят. Съдбата беше доста жестока към мен, господин Кайман. И сега, когато силите ми нараснаха, мисля да се защитавам както мога.

— Можете да се защитите, като се скриете.

— Мога да се защитя, като направя така, че нито един жив човек или такъв, който тепърва ще се роди, да не може някога да ме нарани отново. Ще направя каквото е нужно, за да си осигуря безопасност.

— Включително и взривяване на планети?

— Око за око, господин Кайман — а на Хадес имаше доста очи. Това, което се случи там, беше раздаване на правосъдие… Помислете по този въпрос, преди да решите да застанете на пътя ми.

— Не се и опитвам. Само искам да се присъединя към вас.

— Ако ви позволя да ми служите, трябва да ми се подчинявате напълно.

— Ще го имате.

— Ще сте добре платен, но ще трябва да вършите доста неща, които може да не са ви приятни.

— Вие ми давайте парите, а аз ще се тревожа за останалото — увери я Хлапето.