Майк Резник - Пророчицата

— Първото нещо, което ще поискам от вас, е да предадете Ледения.

— Така си и помислих — ухили се Хлапето.

— Това не ви ли притеснява?

— Не.

— Въпреки че ви е приятел?

— Той е от другата страна на барикадата. Няма начин да победи. Ако не ви го предам аз, някой друг ще го направи — тогава защо да не изкарам малко пари от това?!

Пенелопа го изгледа замислено.

— Изглеждате доста практичен млад човек, Нийл Кайман. Може би ще ми бъдете полезен по начин, по който дори не можете да си представите.

— Тогава съм нает, нали?

— Да.

— Все още не сме говорили за пари обаче — отбеляза той.

— Ще разберете, че съм доста щедра. И ако вие сте лоялен, ще придобиете такава власт, за която досега само сте си мечтал.

— Звучи доста добре. А между другото, вече не съм Нийл Кайман.

— О?

— Всеки тук по Вътрешната граница си избира ново име. Моето е Силиконовото хлапе.

Тя се усмихна.

— Доста впечатляващо и образно име. Ще свърши работа известно време.

— Имате ли друго предвид?

— Може би.

— Предполагам, че няма да ми го кажете сега?

— Когато му дойде времето — отвърна Пенелопа и се изправи. — А сега нашата среща свърши. Черната смърт ще ви заведе до хотела ви. Знам, че искате да пробвате силите си срещу него… Но от този ден нататък няма да се биете с никого, освен ако нямате изрична заповед от мен. Ясно ли е?

— Да — отговори неохотно той.

— Добре. Ще ви се обадя, когато имам нужда от вас.

— Виждате бъдещето — каза Хлапето, докато тя го съпровождаше през къщата. — Защо просто не ми кажете кога ще имате нужда от мен?

— Защото не съществувам, за да му служа, господин Кайман.

Той излезе през външната врата и се качи в колата на Мбоя. Пенелопа ги наблюдаваше как потеглят, после влезе в спалнята си и миг по-късно се показа отново с малка парцалена кукла. Притисна я обичливо до гърдите си и продължи да се взира невиждащо във времето и пространството, като от време на време правеше някой жест или заемаше различна поза, които да помогнат да се случи онова бъдеще, което тя виждаше и искаше.

Мбоя чакаше Силиконовото хлапе в колата. Пътеката от покоите на Пророчицата отведе Хлапето при него и той се качи, все още опитвайки да вникне във всичко чуто. Миг по-късно Мбоя караше обратно към Менует.

— Как мина?

— Ще работя за нея — отвърна Хлапето.

Ледена усмивка се появи по устните на Мбоя.

— Напомни ми никога да не обръщам гърба си към теб.

— И какво трябва да значи това? — поиска да узнае Хлапето.

— Знам защо си дошъл и кой те изпраща. Ти току-що го предаде, Юда.

— Смятам да получа много повече от трийсет сребърника! — рече Хлапето. — Освен това, той няма никакви шансове. И ти го знаеш.

— Това няма значение. Когато се обвързваш с някого, трябва да си му верен.

— Защо не ме оставиш аз да се притеснявам за това? — попита ядосано Хлапето.

— Ами ако решиш, че Миропомазания е по-могъщ от Пророчицата? Пак ли ще си смениш работодателя?

— Трябва да е нещо доста специално, за да бъде по-могъщ от нея.

— Може би е. Предполага се, че има повече от сто милиона последователи, които го боготворят.

— Той е просто човек. А тя е нещо… повече.

Следващите няколко минути Мбоя караше мълчаливо. Минаха покрай същите ферми, както на идване. Когато приближиха Менует, той се обади отново:

— Надявам се, че ще трябва да се изправиш срещу него.

— Срещу Миропомазания? — попита Хлапето.

Мбоя поклати глава.

— Срещу Ледения.

— Той е един дебел старец, мога да се справя с него.

— Много хора си мислят, че могат да се справят с него. Но все още е жив. Дори Пророчицата не успя да го убие.

— Няма да създаде никакви проблеми — увери го Хлапето. — По дяволите, той все още си мисли, че съм на негова страна.

Мбоя се усмихна.

— Хлапе, той никога не е мислил, че си на негова страна.

— Откъде, по дяволите, знаеш какво си мисли той? Ти дори не си го срещал.

— Живял е над седемдесет години по Вътрешната граница — отговори непринудено Мбоя. — Тук не стигаш до тази възраст, ако си глупав.

— Искаш да кажеш, че аз съм глупав? — попита разгорещено Хлапето.

— Щом си мислиш, че можеш да излъжеш Ледения или да го убиеш, тогава си глупак. Дори да не познава теб, той познава нея. Знае какво може да направи тя и как влияе на хората и събитията.

— Тогава кой ще го убие? Ти ли?

— Когато му дойде времето.

— И какво те прави по-добър от мен?

— Аз го уважавам — рече Мбоя. — Няма да направя грешка от небрежност или глупост.