Майк Резник - Пророчицата

— А как се превърна в Оракула?

— Ами както казах, беше много млада и силите й не бяха развити напълно — отвърна Ледения. — Заедно с извънземния си приятел потърсиха подслон на планета, наречена Хадес. По някакъв начин расата там разбрала какво представлява и успяла да я затвори в стая, обградена с непроницаемо силово поле — както обясних, по това време силите й не бяха съвсем развити. — Той хапна още малко от салатата си. — Както и да е, сключили сделка с нея: да я хранят и да я запазят жива, а тя да подпомогне опитите им да останат независими от Демокрацията. Четиринайсет години от нейната килия излизали препоръки и правителството на Хадес се вслушвало в тях — така тя станала Оракула.

— А ти как се срещна отново с нея?

Ледения въздъхна.

— Дълга история. В общи линии, човек, наречен Тридесет и две, който работеше за Демокрацията — същият, с когото се видях предиобед, ме нае да я убия. — Той изяде последната хапка от салатата си и бутна чинията настрана. — И тъй като знаех каква заплаха представлява, приех поръчката, но понеже и тя ме познаваше, я прехвърлих на човек по-млад и по-издръжлив от мен.

— Не поемаш никакви рискове, нали?

— Не и когато мога да ги избегна — отвърна Ледения, без да показва раздразнение. — Нямаше да остарея, ако търсех неприятности.

Сервитьорът пристигна с обяда им и двамата замълчаха, докато не ги остави сами.

— Чудесно! — възкликна Ледения с пълна уста с морска храна. — Трябва да свикна да посещавам Тридесет и две по-често.

— Добре де — обади се Хлапето веднага щом сервитьорът се отдалечи достатъчно. — Значи нае някой друг да я убие. А ти защо отиде там?

— Трябваше да се премине през доста Сини дяволи, както наричахме онези извънземни, за да се добереш до нея — Ледения поклати одобрително глава и при следващата си хапка. — За тях беше безценна, затова бяха поставили няколко кръга охрана. Когато разбрах, че моят човек си проправя път към нея прекалено лесно, отидох да го спра.

— Да го спреш? — намръщи се Хлапето. — Защо?

— Фактът, че никой не бе в състояние да го спре или дори да го забави означаваше, че тя иска той да успее — не да я убие, а да стигне до нейния затвор. А щом тя го искаше, аз бях против.

— И ти й спаси живота?

Ледения поклати глава.

— Животът й никога не е бил в опасност. Вероятно от деня, в който се е родила.

— Но ако твоят убиец беше стигнал до затвора й…

— Ти все още не разбираш. Дори да я изправиш до тази стена — той махна ръка към стената на ресторанта — и програмираш дузина лазерни оръжия да стрелят безразборно по нея, тя ще знае кога ще стреля всяко от тях и къде ще удари лъчът му… и просто ще го избегне. А ако изстреляш толкова много лъча от толкова много оръжия, че да не може да ги избегне, тя ще намери бъдеще, в което едно от оръжията ще избухне в лицето ти, преди да успееш да задействаш останалите.

— И какво се случи на Хадес?

— Моят човек имаше информация, която й бе необходима за бягството, но бе убит, преди тя да успее да се възползва от него. — Ледения вторачи празен поглед през прозореца към площадката за кацане. — Беше дяволски добър мъж.

— Значи тя остана затворник на Хадес?

— Точно така.

— А сега отново е свободна?

Ледения кимна.

— Кога е избягала?

Ледения вдигна рамене.

— Нямам представа, Най-малко преди осемнайсет месеца.

— Как може някой да избяга от силово поле? Не знаех дори, че сме развили такава технология.

— Не сме. Жителите на Хадес не бяха хора и имаха силово поле.

— И как е избягала?

— Не знам.

— Къде е сега?

Ледения отново вдигна рамене.

— Надявах се тя да е Миропомазания, но имам чувството, че не е. Прекалено много хора са го виждали и свидетелстват, че е мъж около четирийсетте.

— Чакай малко — усъмни се Хлапето. — Не знаеш кога е избягала, как го е направила, нито пък къде е сега. Прав ли съм?

— Да.

— Тогава откъде си сигурен, че въобще е избягала?

— Защото преди осемнайсет месеца метеор се е блъснал в Хадес и е разбил целия проклет свят на парчета. Няма оцелели.

— Ами чудесно! Умряла е при удара с метеора.

Ледения поклати глава.

— Не и тя. Ако имаше едно бъдеще на трилион, в което метеорът не се сблъсква с Хадес или се разминава с планетата, или е разбит от оръжие или друг метеор, тя би намерила начин да го накара да се сбъдне.

— Няма логика. Щом е можела да го накара да мине покрай планетата, защо тогава тя е унищожена?

— Защото е било време за разплата — отвърна напълно убеден Ледения. — Малко преди удара тя е намерила начин да се измъкне от силовото поле… И както би избрала бъдеще, в което метеорът отминава Хадес, докато е на планетата, така е накарала да се сбъдне едното бъдеще на милион, в което метеорът и Хадес се сблъскват, след като тя вече не е там. Тази раса я бе затворила близо две десетилетия, няма начин да им е простила греха.