Майк Резник - Пророчицата

— Очевидно той го смята за заплаха — заключи Ледения. — Щом мъж с такава мощ се притеснява от Пророка, как така Демокрацията не знае нищо за него?

— Убий ме, не знам, Карлос — призна Гибс. — Но ако научим нещо за него, ще ти го кажа при същите условия: няма да разкривам никакъв материал, който може да постави службата в неудобно положение… Това е най-доброто, което мога да направя…

— Добре — съгласи се Ледения.

Гибс излезе и по дълъг коридор стигна до кабинета си, активира компютъра и изпрати молба за файла на Миропомазания. През това време Ледения стана от стола и се разходи из стаята, като се възхищаваше на предметите на извънземно и човешко изкуство, събрани от Гибс — или по-скоро купени от неговия декоратор.

Няколко минути по-късно старецът се върна.

— Ще стане след малко.

— Главното, което искам — обади се Ледения, — е списък на местата, където е вероятно да намеря него или заместниците му, няколко холограми, историята му и списък на хората, които е използвал в миналото.

— Мисля, че работи с наемници на свободна практика, когато може. И още отсега ти казвам: нямаме негови снимки или холограми. Изпращаше свои хора да го представляват в съда.

— Тогава откъде знаете, че е мъж? — попита настоятелно Ледения.

— А ти защо мислиш, че не е?

— Защото изглежда, че никой не го е виждал през последните шест години.

Гибс замълча, опитвайки се да проследи мисълта на Ледения, и накрая се усмихна.

— Смяташ, че е Пенелопа Бейли ли?

— Възможно е — Ледения седна отново на мястото си.

— Грешиш, Карлос. Казва се Мойсей Мохамед Христос, което е доста мъжко име — вярвам, ще се съгласиш. Освен това сме арестували много негови последователи и всички свидетелстват, че Миропомазания е мъж към четиридесетте… А и Пенелопа Бейли е мъртва.

Ледения се наведе напрегнато напред.

— Я го повтори.

— Мъртва е, Карлос.

— Не може да бъде! — категорично отсече Ледения.

— Беше затворена в килия на Алфа Крепело III.

— Да, последния път, когато я видях. Местните го наричат Хадес.

— Е, Хадес вече не съществува.

— Какво говориш?

— Удари го огромен метеорит преди около осемнайсет стандартни месеца. Нищо не е останало освен прах и няколко астероида в орбита около Алфа Крепело.

— Сигурен ли си?

— Отиди и се увери сам, щом не ми вярваш — Гибс стана. — Файлът трябва да е пристигнал. Извини ме…

Ледения остана седнал, мълчалив и неподвижен през цялото време, докато Гибс цензурираше файла на Миропомазания. Накрая старецът се върна в стаята и подаде на Ледения папка с копието.

— Надявам се този материал да ти е полезен. Нямам власт да давам такива задачи вече, но Демокрацията ще ти бъде изключително благодарна, ако намериш начин да унищожиш Миропомазания.

— Демокрацията има много по-голям проблем от един религиозен фанатик с бълнувания за империя — рече мрачно Ледения, изправи се и тръгна към вратата.

— За какво говориш, Карлос?

Ледения се обърна на прага.

— Никой от вас така и не разбра с какво си има работа. И все още не разбирате.

— Може би ще си направиш труда да ми обясниш — в гласа на Гибс прозвуча раздразнение.

— Защо? Няма да ми повярваш.

— Опитай.

Ледения го изгледа.

— Пенелопа Бейли е жива.

— Грешиш — присмя му се Гибс.

— Как пък не!

— Казах ти — Алфа Крепело III бе унищожен от метеорит.

— Не се и съмнявам.

— Всяко живо същество на планетата бе убито — включително и тя.

Ледения изгледа Гибс продължително и въздъхна дълбоко.

— Ти си глупак — каза той и тръгна към колата си.

Когато Ледения се върна на космодрума, Хлапето го чакаше пред ресторанта.

— Всичко наред ли е?

— Малко ме боли. Хирургът използва местна упойка и действието й започва да минава.

— Незначителна цена за това да си най-бързият стрелец в галактиката — каза сухо Ледения. — Ако можеше да бъдеш и най-точният…

— Работя по въпроса — увери го Хлапето.

— Ще ти трябва доста практика.

— Практиката е за губещите. Ще го направя с чипове — той внезапно се ухили. — Не помниш ли, аз съм Силиконовото хлапе!

— Ще се опитам да не го забравям повече — отговори саркастично Ледения.

— А как мина твоят ден? — попита след малко Хлапето.

— Не много добре — намръщи се Ледения. — Никак дори.

— О?

— Няма смисъл да говорим тук. Хайде да хапнем и после си тръгваме.

Извика управителя, който ги поведе покрай многоцветен фонтан в средата на пода до усамотено място в задната част на ресторанта.