Майк Резник - Пророчицата

— Нали си идвал и преди?

— Само веднъж, точно когато се премести.

— А, да — прощалното празненство… Да ти предложа ли нещо за пиене?

— Защо не?

— Какво да бъде? — попита старецът.

От пода се издигна бар, когато го приближи.

— Каквото пиеш и ти.

— Ами пазя една бутилка цигниански коняк за специални случаи. И тъй като си първият ми гост от близо месец, мисля, че това е добър повод.

— Звучи добре — Ледения отиде до стъклената стена и погледна към океана. — Страхотна гледка.

— Нали? — съгласи се старецът с нотка на гордост.

— Невероятен свят. Кара ме да мисля, че оттеглянето е добра идея.

— Нагоре по пътя се продават няколко имота. Защо не си помислиш? — Старецът докосна едно бутонче на часовника си и блестящ метален робот влезе в стаята. — Донеси ни два коняка, Сидни.

Роботът се поклони и излезе.

— Сидни? — повтори Ледения с усмивка.

— Полудявам при мисълта да го наричам модел А-644… Седни, Карлос.

Ледения се приближи и седна. Столът веднага зае формата на тялото му, а домакинът му се настани срещу него. Роботът се появи отново след минута с два коняка върху блестящ поднос от сплав, която Ледения не познаваше.

— Благодаря ти, Сидни, това е всичко.

Роботът отново се поклони.

— Колко ти струва тази машинария?

— Доста.

— Прави ли нещо друго, освен да сервира питиета?

— Да — в онези редки случаи, когато успея да измисля нещо друго — отвърна старецът и отпи от коняка. — Чудесно! Все още го правят най-добре в системата Цигни.

Ледения също надигна чашата си.

— Няма да споря с теб.

Настана миг мълчание и старецът впери поглед в госта си.

— И така, Карлос, наистина ли мислиш да се оттеглиш?

— Мисля за това през цялото време.

— И защо не? Направил си купища неща по Вътрешната граница и Бог знае, че си спечелил доста пари. Какво те спира?

— Последния месец четирима различни мъже се опитаха да ме убият — рече Ледения.

— Не те разбирам.

— Някой е решил да ме премахне. Мислех, че ще ми помогнеш да разбера защо.

— Оттеглих се преди около четири години, Карлос — каза старецът. — Не знам какво става по Вътрешната граница — или някъде другаде.

— Но можеш да разбереш.

— Как?

— Знам името на човека, който иска смъртта ми.

— Казах ти — скъсал съм всички връзки.

— Хайде де — укори го Ледения, — Ти беше на служба повече от половин век. Не можеш да ме убедиш, че не ти се обаждат за сведения или пък че твоят компютър не е свързан с главния на Делурос VIII.

Старецът започна да се дразни.

— Искаш прекалено много за човек, появил се изневиделица.

— Направих за теб доста, Тридесет и две.

— Вече не съм Тридесет и две. Заличиха кодовото ми име, след като напуснах. Сега съм просто Робърт Гибс.

— Ако не се бях съгласил да тръгна след Пенелопа Бейли преди шест години, щяха да те уволнят, без да дочакаш пенсия — твърдо каза Ледения. — Преди време извадих пълничкия Тридесет и две от огъня и този Тридесет и две ми дължи услуга. Тук съм, за да си я получа.

— Беше ти добре заплатено за този инцидент.

— Както и на теб, показва го жилището ти… Все още си ми длъжник.

— Не съм съвсем съгласен, Карлос — отвърна Гибс. — Работех за правителството. Ти беше наемник, който получи огромен хонорар за услугите си.

— И ти осигурих подкрепа, когато никой друг в галактиката не можеше да ти помогне. Недей да се държиш толкова покровителствено само защото остана на служба. Аз работих за тях петнайсет години, преди да тръгна по своя път. И получиха всичко, за което бяха платили, дори с лихвата.

— И въпреки това…

— По дяволите, не бих те молил за услуга, ако не се нуждаех — прекъсна го рязко Ледения. — Казах ти — имаше четири опита да ме убият.

— Спечели си доста врагове през годините.

— Наистина. Но Миропомазания не е сред тях, а именно той ме преследва.

Гибс го погледна стреснато.

— Миропомазания? — повтори той.

— Точно така.

Гибс стана, отиде до прозореца и погледна към океана.

— Защо желае смъртта ти?

— Това искам да разбера. Имам нужда от всякаква информация за него.

— Не знам нищо по този въпрос.

— Но можеш да научиш.

Гибс кимна.

— Мога.

Сега бе ред на Ледения да се намръщи.

— Защо е тази странна промяна в настроението ти? Мислех си, че ще започнеш да ми обясняваш, че нямам право да те моля за информация.

— Това е друго — Гибс се обърна към него. — Демокрацията преследва Миропомазания от близо три години.

— Защо?