Майк Резник - Пророчицата

— Имаме един — отговори Ледения, — но не е изтрезнявал от близо десет години. Ако бях на твое място, щях да почакам, докато посетя по-голям свят.

Хлапето изглеждаше страшно разочарован.

— Надявах се да я осъществя тук, за да мога да те защитавам.

— Благодаря за загрижеността, но нямам нужда от защита на собствения си свят… Освен това този следобед тръгвам.

— О? Къде отиваш?

— В Демокрацията.

— Защо?

— Защото ако стоя тук, ще съм удобна мишена за убийците на тоя Миропомазан — отговори Ледения. — Може би Ломакс ще се справи със ситуацията, а може би не… Не смятам да остана, за да разбера.

— Но защо в Демокрацията? Не съм казал, че Миропомазания е там. По дяволите, не знам къде е.

— Нито пък аз. Но смятам да разбера на всяка цена.

— И мислиш, че някой в Демокрацията може да ти каже?

— Да — отговори убедено Ледения. — Там има някой, който ще ми каже.

— Защо ще биеш целия път? Защо просто не му изпратиш съобщение по радиото?

— Не твърдя, че ще иска да ми каже — отвърна Ледения. — А само, че може да ми каже… И ще го направи — заключи мрачно той.

— Идвам с тебе — каза внезапно Хлапето.

— Не си спомням да съм те канил.

— Нищо няма да се случи тук, след като тръгнеш.

— Хлапе — започна сериозно Ледения, — гробищата са пълни с млади мъже, дошли по Вътрешната граница в търсене на приключения. Повярвай ми, ще си много по-добре, ако просто си седиш тук до идването на Ломакс.

Младежът поклати глава.

— Там има цяла галактика, която чака да бъде видяна. — Той се усмихна. — Смятам да я видя.

— Стани турист. Ще живееш по-дълго.

— Ако не ме вземеш, ще те последвам с кораба на Гробокопача.

— Това е твое право. Опитай се да не потрошиш кораба.

— По дяволите, Леден, защо не разбираш, че съм на твоя страна!

— Хлапе, ти дори не знаеш каква е играта.

— А ти знаеш ли?

— Не — призна Ледения. — Но смятам да разбера.

— Може да имаш нужда от мен.

— Съмнявам се.

— Веднъж имплантирам ли си чипа, ще бъда най-бързият човек, който някой е виждал.

— Да си бърз е добре, да си точен е по-добре — той млъкна за миг. — А да знаеш кога да не стреляш, е най-добре.

— Ако съм с тебе, ще ми казваш кога да стрелям и кога не.

— Да ти казвам какво да правиш не ми влиза в работата, — Ледения вторачи поглед в Силиконовото хлапе. — Не знаеш в какво се забъркваш. Ако имаш ум в главата, ще се върнеш на Сивия облак и ще останеш там.

— Ти също не знаеш в какво се забъркваш.

— Аз вече съм вътре. Четирима мъже се опитаха да ме убият.

— Защо мислиш, че ще престанат да те преследват, ако просто напуснеш Последен шанс? Мога да ти помогна.

— Защо?

— Защо какво? — попита объркано Хлапето.

Ледения го изгледа любопитно.

— Не те бях виждал допреди десетина минути. Защо искаш да рискуваш живота си заради мен?

— От малък слушам истории за тебе. Вероятно няма да ми повярваш, но си един от моите герои.

— Прекалено съм стар, дебел и куц, за да бъда нечий герой.

— Още една причина да съм ти от полза. На Последен шанс може и да си неуязвим, но се превръщаш в пушечно месо веднага щом го напуснеш.

— Виж какво Хлапе, дори и да имплантираш този твой чип, просто реакциите ти ще станат по-бързи.

— Това не е ли достатъчно?

Ледения го изгледа развеселен.

— Означава, че можеш да пропуснеш двойно повече мишени в сравнение с нормалните хора.

Хлапето стана, взе бутилката и отиде до бара. Сложи я в най-отдалечения край и се върна при масата.

— Може ли да затъмниш прозорците и да угасиш осветлението?

— На няколко дузини от моите клиенти няма да им хареса.

— Само за една-две секунди.

— Защо?

— За да ти докажа, че се нуждаеш от мен.

Ледения го изгледа, после вдигна рамене.

— Ще затъмним залата само за момент — съобщи той на събралите се клиенти и играчи. — Не се притеснявайте за нищо. Ако имате карти или пари на масата, поставете ръцете си върху тях.

Изчака няколко секунди, после кимна на един от подчинените си. Онзи влезе в офиса, а миг по-късно вратите се затвориха, прозорците се затъмниха и светлините угаснаха.

— И сега какво? — попита Ледения.

— Сега ще ти покажа какво мога.

Последва секунда тишина, нарушена от изстрел и трясък на счупено. Една жена изпищя, а неколцина от мъжете изпсуваха.

— Какво, по дяволите, беше това? — изкрещя Ледения. Осветлението се включи незабавно и той видя, че половината му клиенти бяха извадили оръжията си.

— Всичко е наред, приятели — успокои ги Ледения. — Няма за какво да се горещите.