Майк Резник - Пророчицата

— Благодаря, господарю мой.

— Но ако приемете поръчката, никога повече няма да задавате въпроси във връзка със заповед или задача — продължи Миропомазания. — Ясно ли е?

— Напълно, господарю мой.

— Тогава слушай внимателно, тъй като няма да повтарям. Вероятно Демокрацията ще се подчини на моята воля. Дори милиардите кораби на прехвалената й армада не могат да ми се противопоставят. — Замълча за момент, вперил поглед в далечна точка, която само той можеше да види. — В цялата галактика има само една-единствена сила, способна да се изправи срещу мен, да измени волята на Бог и да ми попречи да занеса трона си на Делурос VIII.

— Ледения? — попита невярващо Ломакс.

— Казах да ме слушате, а не да говорите! — остро извика Миропомазания. — Карлос Мендоса не представлява никаква заплаха за мен. Но той е единственият човек, преживял среща с моя истински противник. Тя може би е имала причина да го остави жив, но аз не се интересувам от тази причина. Искам го мъртъв.

— Тя?

— И тя като мен, тя се стреми да причини смъртта на Демокрацията, но е избрала да застане срещу мен, което ще доведе до нейния край, но не и преди милиони хора да пролеят кръвта си — отговори Миропомазания.

— За кого говорите?

— Рожденото й име е без значение. Тя се появи преди четири години и показа истинската си същност — Пророчицата.

Силиконовото хлапе, издокаран в нови ярки дрехи и лъскави черни ботуши, влезе в таверната „Краят на пътя“, изчака вратите да се затворят зад него и се огледа. Обстановката съвпадаше с представата му за Вътрешната граница: хазартни играчи и проститутки, миньори и авантюристи, всичките въоръжени, всичките истински или потенциални убийци. Синия павилион наистина принадлежеше на Демокрацията, а „Краят на пътя“ беше точно там, където трябваше да бъде — Търговски град на малък свят по Границата, чието име бе Последен шанс.

Огледа залата още веднъж, щастливо осъзна, че няколко клиенти се взираха любопитно в него, и кимна одобрително. Най-накрая отиде на бара.

— Какво да бъде? — попита Ледения, приближил се накуцвайки да го обслужи.

— Една бира.

— Идва веднага.

Ледения поднесе празна чаша под кранчето, измърмори „Налей“, изчака един момент, заповяда му да спре и плъзна чашата по плота до Силиконовото хлапе.

— Желаете ли нещо друго?

— Не, само бира — отвърна Хлапето и постави няколко шестоъгълни монети на плота.

Замълча и се вгледа съсредоточено в Ледения.

— Нещо не е наред ли? — последният отвърна подозрително на погледа му.

— Странно.

— Кое?

— Съвсем не приличате на жива легенда.

— Е, да си кажа правичката, не се чувствам като такава. Но просто от любопитство ме интересува — как трябва да изглежда една жива легенда?

— Не знам — вдигна рамене Хлапето. — Ама не като вас… И все пак сигурно наистина сте толкова изключителен, колкото разправят, иначе не бихте доживял тази възраст.

— Синко, нека ти дам един приятелски съвет, ако ми позволиш — рече Ледения, вперил напрегнато поглед в Хлапето.

— Какъв съвет?

— Не знам дали съм толкова изключителен, колкото казват, или не съм, но мога да те уверя, че съм достатъчно силен… Не можеш да ги видиш, но точно в този момент в теб са прицелени четири пистолета, така че моят съвет е да не предприемаш нищо, за което няма да доживееш да съжаляваш.

— Четири? — възкликна изненадано Хлапето и се огледа още веднъж наоколо. — Къде са?

— Това се казва въпрос — Ледения се усмихна студено. — А като говорим за въпроси, може би ще ми кажеш какво точно правиш на Последен шанс?

— Дойдох да ви намеря.

— Добре, намери ме. И сега какво?

— А сега ще ви предам съобщение от Гробокопача.

Ледения го изгледа.

— Какво знаеш за Гробокопача? — попита накрая.

— Може да се каже, че сме партньори.

— Не, аз не бих казал такова нещо — отвърна Ледения. — Мъже като Ломакс работят сами.

— Ами… — Хлапето малко се смути. — Той ми даде кораба си и ми се довери да ви предам съобщението му.

— Добре — съгласи се Ледения. — Какво трябва да ми кажеш?

— Тук ли? На бара?

Ледения го изгледа развеселено.

— Няма никой на метър около нас. Може би предпочиташ да ми го кажеш до рулетката или в мъжката тоалетна?

Хлапето вдигна рамене и се наведе над плота.

— Мъжът, който изпраща хора да те убият, е ръководител на религиозен култ и се нарича Миропомазания.

Ледения се намръщи.