Майк Резник - Пророчицата

— Никога не съм чувал за него. Защо иска смъртта ми?

— Не знам.

Ледения започна да бърше една чаша, докато обмисляше чутото.

— Защо Ломакс просто не ми се обади по радиото? Защо изпрати теб?

— Тръгна за среща с Миропомазания и… ами…

— Ти не беше поканен?

Хлапето кимна.

— Ами така става, когато си младши партньор.

— Има и още.

— О?

Хлапето извади пръстена на Ломакс.

— Той каза да ти покажа това.

— Добре, виждал съм го, негов е. А какво още трябва да ми кажеш?

— Че независимо какво чуеш за него, не е тръгнал да те убива.

— Ще чуя ли такова нещо? — попита Ледения.

— Така мислеше.

— Значи се е срещнал с Миропомазания под прикритието на наемен убиец?

— Бързо се досети.

— Е, нека се надяваме, че Миропомазания няма да му предложи толкова много, та да забрави за лоялността.

— Няма да забрави — увери го Хлапето.

— Ще се изненадаш какво могат да направят хората за пари. — Ледения извади бутилка иззад бара, взе две чаши и се отправи накуцвайки до празна маса недалеч от вратата. — Ела, млади човече, трябва да си поговорим.

Хлапето го последва и седна срещу него.

— Пийни едно — Ледения напълни двете чаши и побутна едната към младежа. — За сметка на заведението.

— Благодаря. Какво е това?

— Уиски от системата Байндър.

Хлапето отпи глътка. Алкохолът опари езика и гърлото му, но той се насили да се усмихне и измърмори:

— Добро е.

— Никога не ставай дипломат или политик — рече кисело Ледения.

— Моля?!

— Лош лъжец си.

— Казах, че ми харесва — раздразнено повтори Хлапето и изпи остатъка на един дъх, като неуспешно се опита да прикрие задавянето си.

— Как, по дяволите, се хвана Ломакс с тебе?

— Това пък какво значи?

— Искам да знам как, по дяволите, се хвана Ломакс с теб — повтори спокойно Ледения.

— Направих му една услуга на Сивия облак.

— Каква?

— Спасих му живота.

Ледения го изгледа.

— Ти? — не повярва Ледения.

— Аз.

— Ако попитам как, вероятно ще ми разкажеш.

— Мислиш, че лъжа ли? — разгорещи се Хлапето.

— Нека просто кажем, че преувеличаваш. И така ще е най-добре — добави той. — Ако на Ломакс му се е наложило ти да го спасяваш, значи не съм наел човека, когото трябва. А аз остарях, защото не греша в преценката си за хората, с които работя. — Замълча. — Къде срещнахте Миропомазания?

— Не сме се срещали. Свързахме се с един от неговите хора на Олимп, но аз не знам къде е Миропомазания.

— А какво знаеш за него?

— Не много. Само че е водач на някакъв култ и че желае смъртта ти.

— Сигурен ли си, че говориш за мъж, а не за жена? — попита Ледения и отпи глътка от чашата си.

— Да. Поне Корбеккиан — това е неговият човек на Олимп, който продължава да наема хора да те убият — та той говореше за мъж. Защо? — попита Хлапето. — Да не би някоя жена да ти има зъб?

— Възможно е. Просто исках да съм сигурен, че новото й име не е Миропомазания.

— Значи все пак някъде има жена, която иска да те убие — повтори Хлапето с озарено от любопитство лице. — Какво си й направил?

— Дълга история — Ледения пресуши чашата си.

— Целият съм в слух.

— Не е твоя работа.

— Знаеш ли, не си най-дружелюбният човек, когото съм срещал.

— През последния месец четирима души, които никога преди не съм виждал, се опитаха да ме убият. А сега ти се появяваш изневиделица и ми казваш, че някакъв религиозен куку, за когото никога не съм чувал, желае смъртта ми и че тези дни ще ми кажат, че Гробокопача работи за него. При тези обстоятелства някои хора може и да се държат дружелюбно, но аз не съм от тях.

— Но аз съм тук, за да ти помогна!

— Ти? — усмихна се развеселено Ледения. — Ти пък какво можеш да направиш?

— Ще се изненадаш.

Ледения вдигна рамене.

— Вероятно… Как се казваш?

— Наричат ме Силиконовото хлапе.

— Кой те нарича така?

Хлапето преглътна.

— Всеки, който ме е срещал, откакто напуснах Сивия облак — отговори неубедително той.

— Всичките, а? Е, изглежда интересно име, особено за младеж, който е от плът и кръв. Как се сдоби с него?

— Гробокопача ми го даде.

— В такъв случай съм впечатлен — рече Ледения, — Защо си Силиконовото хлапе?

— Имам имплантирани чипове за виждане в инфрачервения и ултравиолетовия спектър. А по пътя от Олимп дотук изобретих един, който ще ми даде възможност да реагирам по-бързо от всеки друг в галактиката.

— Но все още не е имплантиран в теб?

— Не, но това е проста хирургическа операция. Ако имате лекар на Последен шанс, мога да я извърша за по-малко от час.