Майк Резник: Чистилището

— Моят народ очаква от мене да предприема някакви действия срещу хората, които остават — намръщи се Пака. — Бяхме принудени да приемем конституция, която им дава непропорционално голяма политическа власт.

— Използвай това обстоятелство — посъветва го Киихана.

— Да го използвам, но как?

— Сред сънародниците ти ще настъпи глад за обработваема земя. Можеш да оставиш по-продуктивните ферми в ръцете на хората, които ги обработват, и да обвиниш конституцията, че не ти дава възможност да им отнемеш земята. Позволи на своите няколко дребни победи, но остави икономическата власт в ръцете на оставащите хора, докато не обучиш ново поколение от собствения си народ, което да поеме властта и да управлява също толкова ефективно като тях. Ти си способен политик, иначе нямаше да си в този кабинет. Използвай политическото си изкуство, за да балансираш между онова, което народът ти иска, и благото на Каримон.

Настъпи нова, по-дълга пауза, докато Пака обмисляше думите на госта си.

— Това е доста необичаен разговор, Мордекай — най-сетне произнесе той. — Ще помисля дълго и сериозно над него.

— И когато го направиш, ще видиш, че съм прав — отвърна Киихана. — Аз ги неневиждам — разпалено добави той, — но бих дал половината си планета, за да ги върна обратно!

— Мислил ли си някога да ги помолиш да се върнат? Сигурно има някакъв начин да ги примамиш.

Киихана поклати глава.

— Допускаш ли, че не съм опитвал? Само че има милиони други планети, а щом веднъж си ги изритал, ти си показал, че това може да се повтори. Тръгнат ли си веднъж, те няма да се върнат повече, при това ще направят всичко възможно да си понесеш изцяло последствията от това решение. Те са толкова склонни да прощават, колкото бих бил и аз на тяхно място.

— Така е — съгласи се Пака. — Съчувствието никога не е било едно от достойнствата им.

— И от моите също — добави Киихана. — Но практичността и прагматизмът са крайно необходими за един водач. Колкото и да ги мразиш, те са ти нужни. От техните ръце сте получили оръжието си. Направи така, че твоят народ да се възползва и от останалите им умения. Ако действаш прибързано, това, което се случи на нас, очаква и твоята планета.

— Благодаря ти за съветите, стари приятелю — изрече Пака. — Ще обмисля следващите си действия много внимателно.

— Това е единственото, за което те моля. — Киихана се изправи. — Следващата седмица ще ти пратя постоянен посланик и се надявам Алфа Беднарес II да получи статута на облагодетелствана държава в търговията с Каримон. — Той се усмихна мрачно. — В очакване на деня, когато отново ще има с какво да търгуваме.

— Ще приветствам установяването на тесни връзки с вашата планета — увери го Пака, — както се радвам на приятелските си взаимоотношения с президента є. Бих искал идната седмица да проведем официални разговори.

— Аз съм на твое разположение. Ще ти пратя по един от помощниците си кодовете, чрез които можеш да се свързваш с мене.

— И преди да си заминеш, може би ще ми направиш честта да вечеряш с мене?

— С удоволствие — съгласи се Киихана.

— Смятам да поканя и някои от най-близките си сътрудници. Бих искал да чуят това, което имаш да ни кажеш.

Пака включи холовизора в кабинета си и на екрана се появи Мозес Селабали, който се надигаше от мястото си в парламента, за да направи изказване пред членовете му.

— Време е — изрече Селабали с дълбокия си звучен глас — този висш орган в държавата да се заеме с решаването на проблема, който стои пред нас от момента на извоюване на независимостта — преразпределянето на земята. Това няма да бъде по-голяма несправедливост от обстоятелството, че двеста хиляди човека владеят деветдесет процента от обработваемата земя на Каримон, докато повече от милиард каримонци едва свързват двата края, трудейки се с пот на челото на жалките си ниви от по един-два акра изтощена земя. — Той размаха дебел сноп документи. — Това тук е докладът на Министерството на земеделието. То предлага три различни начина на разпределяне на земята и правителството е склонно да подкрепи всеки един от тях. Нито един човек, притежаващ земя, няма да бъде лишен изцяло от нея, но сегашното положение е непоносимо и ви казвам, че е дошло време да действаме.

Джон Блейк вдигна ръка в знак на съгласие.

— От името на своите избиратели заявявам на господин Селабали, че нямаме абсолютно никакви възражения срещу преразпределянето на земята на което и да било място по цялата планета. — Той направи пауза. — Разбира се, при условие че се заплати пълната є пазарна цена и нито един собственик не бъде принуден да я продава против волята си.