Майк Резник: Чистилището

Парламентът се бори с проблема още някой и друг ден и в крайна сметка реши, че най-напред ще бракува въпросните земи, за да не ги допусне до пазара, след което ще плати за тях сумата, която сметне за необходимо.

„Глупаци! — изруга мислено Пака, когато получи отговора на парламента. — Никога ли не са чували за Алфа Беднарес II или за останалите планети, които поеха по този път? Мразя хората повече от всеки друг, и с по-голямо основание — но нима никой освен мене не вижда, че имаме нужда от тях?“

Той включи холовизора и изгледа различните предавания. Навсякъде показваха как тулабети и фани, рако и панги танцуват по улиците на своите градове и села, радвайки се на новината, че земята, от която така се нуждаят, най-сетне ще бъде тяхна.

После се появи статуята на самия Пака, която се намираше на не повече от четвърт миля от двореца, в центъра на Парка на независимостта. Пред нея се бяха струпали петнадесет-двадесет фани. Когато ги попитаха защо са там, водачът им обясни, че възнамеряват да я съборят, ако Томас Пака откаже да подпише закона за поземлената реформа.

— Ах, Каримон, Каримон! — прошепна Пака в тишината на кабинета си. — Направих толкова много за тебе и бих могъл да направя още повече, стига да ми позволиш. Нима искам толкова много — само да ми дадеш възможност все така да върша работата, която умея най-добре, вместо да те оставя в ръцете на Селабали и неговата група от тулабетски невежи? Дали ще остана губернатор или не, е без значение — те ще те изпратят право в ада, но като губернатор поне бих могъл да забавя пропадането.

На другата сутрин той отиде в кабинета си и подписа законопроекта.

Томас Пака беше избран за трети мандат.

След пет години на Каримон бяха останали само четиристотин човека — от тях над триста бяха мисионери.

След седем години националните паркове Баски и Вировете Пунди бяха разделени на ниви от по два акра, за да задоволят нуждите на безимотното население, а туристическият и ловният бизнес си потърсиха други планети.

След осем години Каримон внасяше повече от половината си храна.

След десет години доходът на глава от населението беше спаднал с четиридесет процента.

След дванадесет години повечето мини бяха затворени заради износеното и повредено оборудване.

След тринадесет години гладът покоси племето рако.

Правителството правеше каквото можеше — а то не беше много — и обещаваше по-добри времена.

Петнадесет години след като Пака подписа Закона за поземлената реформа, генераторите, произвеждащи електричеството на Мастабони, се повредиха. Никой на планетата не беше в състояние да ги поправи.

Тази зима отсякоха дървото на Джаланопи за огрев.

© 1992 Майк Резник

© 1999 Владимир Зарков, превод от английски

Mike Resnick

Purgatory, 1992

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

ЧИСТИЛИЩЕТО. ХРОНИКА НА ЧОВЕШКИЯ ВИД. 1998. Изд. Лира Принт, София. Биб. Фантастика, No.6. Роман. Превод: [от англ.] Силвана МИЛАНОВА [Purigatory: A Chronicle of a Distant World, by Mike RESNICK (1993)]. Печат: ДФ Балкан прес, София. Формат: 84/108/32. Печатни коли: 14. Страници: 224. Цена: 2800.00 лв. ISBN: 954-8610-22-1.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/599]

Последна редакция: 2007-06-30 22:49:28