Майк Резник: Чистилището

— Да ти предложа ли нещо за пиене, преди да сме започнали разговора?

— Само вода — отказа Киихана. — Обмяната ми се бунтува еднакво и срещу вашите, и срещу човешките питиета.

— Както желаеш — отвърна Пака. Отначало искаше да стане и сам да налее водата на госта си, но после размисли и реши, че подобна сервилна постъпка не съответства на ранга му на новоизбран вожд на цяла една планета, затова повика секретарката си и є нареди тя да я поднесе. След като Киихана си получи чашата с вода и секретарката се върна в приемната, Пака погледна посетителя си с очакване.

— Какво знаеш за историята на моя свят, Томас? — попита Киихана.

— Знам онова, което съм чел и което ти си ми разказвал — че сте воювали с Републиката цели осем години и накрая сте извоювали независимостта си и че самият ти си велик воин, избран пожизнено за президент.

— За разлика от тебе — добави Киихана.

— Аз не съм воин — поклати глава Пака. — Аз съм скромен книжовник и учител, издигнат на върха от моментните обстоятелства. Преди няколко години, докато не се случи нещо, което промени възгледите ми, дори клонях към пацифизма.

— Както и да е, твоята кариера донякъде повтаря моята, а и историята на нашите две планети си прилича. Алфа Беднарес II пъшкаше под игото на човека в продължение на два века и издигнатият от нас лозунг беше същият като вашия: „Право на глас за всекиго!“

— И успяхте да го постигнете.

— Да, след време. И както отбеляза ти, аз съм избран за пожизнен президент. Аз имах прекрасни планове, Томас! Исках да превърна планетата си в рай за моя народ. Трябваше да има за всекиго земя, работа и равенство. Никога повече не биваше човекът да ни тъпче. Исках да залича всички обиди и да осигуря на народа си нов старт. Страната Утопия беше само на една крачка, както без съмнение е сега при вас. — Той се усмихна тъжно. — Бях голям идеалист, но се оказа, че съм бил глупак. Тук съм, за да те предпазя да не бъдеш и ти глупак като мене.

— Но нали си провел реформите си? — попита Пака объркан.

— О, да. Аз изпълних всичките си обещания.

— И какво?

— Алфа Беднарес II е независима планета от седемнадесет години. През това време от износители ние се превърнахме във вносители на храни и суровини, а доходът на глава от населението спадна с осемдесет процента. Повечето ни предприятия спряха работа поради неизправност и вече сме в списъка на Републиката като една от стоте най-бедни планети. Дори сега, докато ти разправям всичко това, армията ми се готви за държавен преврат, пети по ред.

— Къде сбъркахте?

— Аз взех едно глупаво решение под влияние единствено на чувствата и това върна планетата ми със сто години назад. Точно това искам да ти помогна да избегнеш.

— Слушам те — промълви Пака.

— Прогоних всички хора от моя свят. Отнех им фермите и разделих земята между сънародниците си. Правителството ми обяви предприятията за държавна собственост. Изолирахме хората в отделни селища, както бяха постъпвали те с нас цели два века. Това ни накара да се чувстваме удовлетворени, но то ни доведе до катастрофа. — Киихана се наведе и погледна Пака право в очите. — Заклевам те, Томас, колкото и да ги мразиш, колкото и да мечтаеш за възмездие, както и да си представяш моралния си дълг в тази ситуация, помисли най-напред за Каримон и после за отмъщение. Може да не ги понасяш, но през последната седмица аз пообиколих планетата и ще ти кажа, че без хората тя ще оцелее точно толкова, колкото и моята. Нужен ти е техническият им опит, умението им да получават високи добиви от фермите си, способността им да привличат човешки инвестиции.

— А страданията, които те ни причиниха? А неправдите, на които ни подлагаха от деня на пристигането си тук?

— Това вече е минало и те никога няма да получат възможността отново да господстват над вас. Но не ги изритвайте от планетата. Достатъчно е само да сравните моя свят с Пепони, чийто президент буквално умоляваше хората да останат след извоюването на независимостта. Там имат процъфтяваща икономика, все още успяват да се прехранват сами и заводите им не са спирали… А моите съплеменници напускат масово градовете и се връщат към земята, за да преживеят. Няма работа, няма програми за социална защита, няма дори храна за продан. Аз направих грешка, и ще трябва да си понеса последствията. Но оттогава често пътувам до новоосвободените планети и ги убеждавам да не повтарят грешката ми — по същия начин, както сега убеждавам тебе.