Майк Резник - Чистилището

„Тъпанар! — помисли си Блейк. — Не искаш твоите да видят как те изритват от сцената. Освен ако специално не целиш да те унижат така жестоко, че съплеменниците ти да хукнат да гласуват още по-масово, за да са сигурни, че ще спечелиш. Може би не си чак толкова глупав, колкото си мислех.“

— Братя каримонци! — започна Пака, вдигайки високо ръце. — Преди пет месеца заминах за планетата Флауъргардън, за да воювам за вашите права с Джон Блейк — човека, олицетворяващ всичко, срещу което сме се борили в тази дълга и жестока война. Сега се обръщам към вас не като към фани и тулабети, а като каримонец към каримонци. Имам за вас добри вести.

Пака замълча и изчака да се възцари тишина, после с патетичен жест посочи в мрака нещо, което самият той никога не беше виждал.

— Дървото на Джаланопи още стои! — извика той.

Аплодисментите на тълпата избухнаха с такава сила, че звуковите системи изключиха. Змиите крещяха, смееха се, танцуваха в проходите между секторите и накрая Пака трябваше да слезе от сцената, преди да са поправили микрофоните. Но все едно, каквото и да кажеше след това, нищо нямаше да промени факта, че е намерил най-силните думи. Блейк чуваше виковете „Дървото на Джаланопи още стои!“, проникващи дори през затворените прозорци на двореца.

„По дяволите! — изруга той на ум. — Всичко е свършено. Ти ще поведеш Рокгардън право към ада — и то само защото успя да налучкаш лозунга, който тулабетите най-много обичат.“

Два месеца по-късно Томас Пака спечели изборите за губернатор на Каримон с осемдесет и един процента от гласовете.

Златният век на Джон Блейк трая по-малко от едно десетилетие.

Течеше четвъртият ден на Томас Пака като губернатор и той вече започваше да се чуди дали някога ще се заеме с някаква сериозна работа. Досега беше участвал в две тържества по повод встъпването си в длъжност. Даде една пресконференция и посрещна безкрайна върволица от дипломати, хора и чужденци, дошли да му честитят и да му пожелаят успех.

Той хвърли поглед към компютъра и с облекчение отбеляза, че за целия ден му предстои само една среща — с Мордекай Киихана, президента на Алфа Беднарес II. Пака отиде до бара в дъното на кабинета — наследство от времето на Блейк, наля си чаша вода и се върна до бюрото. Няколко минути се вглежда в Парка на независимостта (новото официално име на парка „Гарднър“), наблюдавайки крачещите през него хора и каримонци, всеки от които сякаш бързаше за някаква особено важна среща. Той изгълта на един дъх водата и уведоми секретарката си, че е готов да се срещне с посетителя.

Вратата се плъзна безшумно настрана и Мордекай Киихана влезе в кабинета. Беше висок, по-висок дори от самия Пака, хуманоид на вид, макар пурпурночервените му очи да бяха силно раздалечени, а ноздрите му представляваха само два процепа. Ушите му бяха остри и подвижни и постоянно потрепваха. Тялото му беше покрито с червеникава козина, върху която беше надянал нещо като военна униформа. Беше окичен от главата до петите с всевъзможни оръжия, но така лъснати и сияещи, че за Пака беше повече от ясно — нито едно от тях не е вадено в пристъп на ярост, нито е стреляно някога с тях, дори и само за упражнение. Медалите по гърдите му бяха толкова много, че биха приковали към земята една по-малко внушителна поставка.

— Добър ден, Мордекай! — изправи се на крака Пака и го приветства сърдечно. — Много се радвам, че успя да дойдеш.

— За мене е удоволствие да бъда тук — върна му любезността Киихана.

— Тази седмица се срещнах с толкова непознати! Чудесно е да срещна отново стар приятел. И не просто приятел — добави Пака, — а един от моите герои.

— Моля те, Томас! Ти ме ласкаеш.

— Ще седнеш ли?

— Благодаря, предпочитам да остана прав. Така и не можах да свикна с човешките мебели.

— Още не съм успял да обзаведа кабинета, откакто встъпих в длъжност — извини се Пака. — При следващото ти посещение ще бъде съвсем друго.

— Убеден съм в това. — Киихана се прокашля. — Дойдох да ти пожелая попътен вятър в това ново дръзко плаване, което Каримон поема като независима планета.

— Благодаря ти.

— Освен това съм дошъл да ти кажа как можеш да си осигуриш този попътен вятър.

— Винаги съм готов да се вслушам в разумен съвет, особено ако идва от героя на Алфа Беднарес II. С удоволствие ще те изслушам.

— Надявам се, защото на Грийнвели, на Лагинапе II и на Шайнвалд V не се вслушаха в съветите ми и всички си носят последствията.