Майк Резник: Чистилището

— Моето правителство няма да позволи въоръжени безредици нито сред хората, нито сред каримонците. Тулабетите трябва да бъдат… — Пака се затрудни в избора на думата — …трябва да бъдат усмирени.

— Това е официалната ви версия, ясно — прекъсна го Блейк. — Само че ние с вас знаем — и привържениците на Селабали също знаят, че тулабетите не бяха въоръжени, докато вашите войници не започнаха да ги използват за мишени.

— Сега те са въоръжени и това е главното.

— И ако изтребите още петдесет хиляди гласоподаватели на Селабали, преди да се разоръжат, сигурно няма да проливате горчиви сълзи на отчаяние! — ухили се Блейк.

— Нямате право да говорите така на губернатора на Каримон! — избухна Пака.

— Дори това да е самата истина?

— Мога да наредя да ви хвърлят в затвора за подобно предизвикателство!

— Така е — съгласи се Блейк. — Но от това заплахата от гражданска война няма да стане по-малко реална. Тук съм, за да ви посоча изход. Ако обаче не ми дадете възможност да говоря искрено, аз също мога да си тръгна и да оставя правителството ви да иде по дяволите!

Той си даде вид, че иска да стане, но Пака го спря.

— Говорете.

— Така вече е по-добре — успокои се Блейк, запали пурата си и се приведе напред. — Нужни са ви две неща, господин Пака. Първо, подкрепа от някого другиго освен фаните и, второ, някакъв наистина ефектен жест на примирение с тулабетите. Готов съм да ви осигуря и двете.

— И това е всичко?

— Това е всичко.

— Има и някаква цена, предполагам?

— Всяко нещо си има цена, господин Пака — усмихна се Блейк.

— Да чуя тогава предложението и цената, после ще решавам.

— Да, така е справедливо — съгласи се Блейк. Той издуха струя дим от пурата си и с удоволствие забеляза, че ноздрите на домакина му се сгърчиха от отвращение. — Както вече казах, трябва ви подкрепа и от другаде, не само от собственото ви племе. Моята група ще се обяви в защита на действията ви срещу тулабетите и ще подкрепи кандидатурата ви на изборите идната година. — Блейк замълча, изчаквайки реакцията на Пака, но лицето на губернатора беше като безизразна маска. — Ще трябва също да направите някакъв великодушен жест, с който да впечатлите тулабетите. Ние сме готови да отстъпим на правителството десет квадратни мили обработваема земя южно от Мастабони срещу петдесет процента от пазарната є цена, която ще можете да разпределите между милионите желаещи тулабети в израз на добра воля.

— А цената?

— Както ви казах, петдесет процента от пазарната.

— Не се правете на глупак, господин Блейк. Каква е цената?

— Действащата конституция има още пет години срок, преди да бъде заменена от нова — по ваш проект. Предполагам, че тогава вече нито един човек няма да се добере до вашия парламент. — Той се вгледа в оранжевите котешки очи на Пака. — Трябва да ми обещаете никога да не приемате програма за преразпределение на земята, докато заемате тази длъжност. Това е моята цена.

— А ако откажа?

— Няма да откажете, защото знаете, че това е в интерес на Каримон.

Пака сведе глава и се замисли. Дългият му език разсеяно се стрелкаше между устните. Накрая се изправи и погледна посетителя си в очите.

— Съгласен съм с предложението ви. Но трябва да добавя и своето условие.

— Какво е то?

— Мълвата за това споразумение може да ми създаде политически неприятности. То трябва да остане в тайна. Ако разбера, че сте казал на още някого, ще се чувствам свободен да се откажа от него.

— Как бих могъл да го осъществя, щом само ние с вас ще знаем за него?

— Както вече казахте, аз знам, че преразпределението на земята не е в интерес на Каримон — отвърна Пака.

Сега беше ред на Блейк да се замисли. Най-сетне той кимна.

— Губернатор Пака, печелите сделката.

Той протегна ръка. Пака я погледна за миг, после се насили и я пое.

Томас Пака спечели с лекота, макар и не с този огромен превес, който беше постигнал в първите избори. Тулабетите подкрепиха Мозес Селабали, чието име се появи на бюлетините, макар самият той все още да беше в изгнание някъде из Републиката, но иначе изборите протекоха мирно.

Добрият политик радва поддръжниците си, а с течение на времето Пака се беше превърнал в истински политик. Когато пораженията от войната бяха възстановени и рудодобивът и промишлеността си върнаха някогашния размах, в хазната потекоха повече пари. Те никога не стигаха, но Пака ги използваше всичките в полза на фаните. Училищата и болниците, за които успяваха да наберат персонал, бяха все из страната на фаните, пътищата с нови настилки водеха към селата на фаните, заемащите правителствени длъжности бяха все фани. Хората можеха сами да се погрижат за себе си, а грижите на Пака бяха насочени към останалите му избиратели.