Майк Резник - Чистилището

— Най-рано утре около обяд.

— Кажи им да приземят кораба близо до селото.

— А за съветниците какво е решението ти?

— Ще приемем пет хиляди души — реши Джаланопи. — Те ще бъдат под мое пряко командване и ще трябва да си заминат веднага щом войната свърши. Съгласна ли е с това твоята Република?

— Сигурен съм, че ще се съгласи.

— Май ще се окаже, човеко Андрю, че двамата с тебе сме станали съюзници срещу фаните и рако. — Ръцете му отново се стрелнаха под повърхността, после се показаха и метнаха на брега гърчещата се жертва. — Заповядай още една риба.

Войната — по-точно би било да се каже клането — продължи точно девет дни, след което разгромените фани и рако се видяха принудени да молят за мир.

Джаланопи нареди да му водят под дървото вождовете им един по един. На всеки беше предложено да му се закълне във вярност и да плаща данък на тулабетите. Онези, които приеха, бяха оставени да си вървят с мир. Малкото, които не се съгласиха, бяха посечени на място. Нито един от неприятелските воини не беше екзекутиран или затворен — всички бяха пуснати свободно да се върнат у дома.

На десетия ден Джаланопи съобщи на Макфарли, който изпълняваше ролята на свръзка между краля и хората съветници, че е време сънародниците му да си вървят. Макфарли възрази, че макар тулабетите да са нанесли огромни опустошения на врага с новите оръжия, те все още не са се научили да ги поддържат в изправност и съветниците с удоволствие биха останали още една година, докато армията на Джаланопи овладее изкуството да поддържа бойната си техника.

— Идеята не ми се вижда много добра — отговори Джаланопи. — Нямам желание на моя територия да се водят войни между чужденци.

— Не разбирам — произнесе озадачен Макфарли.

— Казах на канфоритите, че след три дни могат да се върнат — обясни Джаланопи. — Най-добре ще бъде вашите войници да си заминат, преди те да са пристигнали.

— Мислех, че си сключил договор… — поде Макфарли.

— Аз се съгласих да отпратя канфоритите, преди да приема вашите дарове, и удържах на думата си. В договора никъде не се казва, че трябва да ги държа далеч от Каримон навеки.

— Повече от тринадесет дни „навеки“ ли е?

— Твоят народ се показа добър приятел на тулабетите, както ти беше добър приятел за мене, човеко Андрю. Аз нямам никакви разногласия с него. Това е просто недоразумение между мене и вашия крал и няма защо да си го слагаш на сърце. — Той замълча за миг. — Ще пратя Паратока, главния ми съветник, заедно с вашите специалисти. Той ще ме представя и ще разговаря с вашия крал за уреждане на тази работа. — Устните му се разтегнаха. — И кой знае? Може като се върне оттам, да ме посъветва да се присъединя към вашата Република.

— Веднага ще предам отговора ти на моите хора — каза Макфарли, отправяйки се към своята църква и подпространствената си радиостанция.

Джаланопи прати да повикат Паратока.

— С какво мога да ти служа, кралю? — попита главният съветник, заставайки под дървото.

— Искам да придружиш хората и да се срещнеш с техния крал.

— И какво да му кажа?

— Разговора ще води предимно той. Наредих да му съобщят, че имам намерение да позволя на канфоритите да се завърнат веднага. На него това със сигурност ще му се стори неприемливо. Ти ще му възразиш, че няма право да ни нарежда с кого да поддържаме приятелски отношения, и постепенно ще го оставиш да те убеди и да наложи своето виждане.

— Това ли е всичко, кралю?

— Разбира се, че не. Все още не знаем най-главното за хората. Докато си там, трябва да разбереш защо металите в нашите хълмове са толкова ценни за тях.

— Те казаха, че няма да се върнат, докато ти не ги поканиш — забеляза Паратока.

— Ще се върнат — заяви уверено Джаланопи. — И аз трябва да знам какво да им поискам за тази привилегия.

Паратока се върна след седем седмици и донесе сведенията, от които се нуждаеше Джаланопи. Той обясни, че хълмовете са пълни с най-различни метали, някои от които хората високо ценят, други не представляват интерес за тях. Нямаше друг начин да разберат в какви количества се съдържа всеки от тях в земите им, освен да разрешат на хората да кацнат на Каримон и да проучат изцяло залежите.

— Върни се — заповяда Джаланопи — и им кажи, че ще им разрешим да дойдат и да си направят проучванията, но не сме съгласни да носят със себе си оръжие.

— Мисля, че те ще настояват, кралю — отговори Паратока. — Хората, които ръководят проучванията, са от военните.