Майк Резник - Чистилището

— Металът е нужен на тях, не на мене! — отсече Джаланопи самонадеяно. — Ще видим кой притежава повече търпение — техният крал или вашият!

— Те нямат крал — вметна Паратока.

— Имат, казва се Соломон — отвърна Джаланопи. — Как биха могли да съществуват без крал? Може би тулабетите не му се виждат достатъчно важни, та да се унижи до аудиенция! Скоро ще разбере, че е сбъркал.

Паратока се върна в Републиката с отговора на Джаланопи и през следващите пет месеца хората нито се чуха, нито се видяха. Няколко ловци поискаха разрешение да ловуват, на няколко мисионери беше позволено да проповядват на Каримон, но Джаланопи чакаше ден след ден Републиката да отстъпи пред неговите условия, а отговорът продължаваше да бъде мълчание.

— Трябва им подтик — заяви една вечер кралят пред съветниците си. — Поканете пак канфоритите.

— Нали се споразумяхме да не го правим! — обади се Паратока.

— Когато хората се върнат, пак ще ги отпратим.

— Това не е честно — осмели се да забележи друг съветник.

— А нас какво ни е грижа за тях? — попита Джаланопи. — Хората са най-силната раса, с която сме се сблъсквали, освен това те се домогват до нашите метали, така че сме в правото си да използваме всички средства, за да наложим на човешката раса нашата воля.

— И други са опитвали — каза съветникът. — Въпреки това империята им наброява четиридесет хиляди свята.

— Аз не съм „другите“ — заяви Джаланопи. — Ще повикаме канфоритите отново.

Завръщането на канфоритите направи нужното впечатление в Републиката. Едва научили новината, хората изпратиха делегация от дипломати и високопос-

тавени военни, които поискаха разрешение да кацнат на Каримон и да се срещнат с Джаланопи.

Кралят назначи аудиенция, която, разбира се, се състоя под неговото дърво. Когато моментът наближи, той положи на главата си официалната корона, седна на змиевидния си трон и разположи воините си (всичките въоръжени с оръжието на Републиката) по такъв начин, че да изглеждат повече, отколкото са в действителност. Накрая, удовлетворен, той нареди да му доведат гостите.

Група от седем жени и мъже, петима от тях във военни униформи, крачеше през сухото тревисто поле към Мастабони — селото на Джаланопи. Водеше я местен жител, който удряше високата трева с копието си, за да прогони отровните змии. Когато се изправиха пред Джаланопи, всичките бяха покрити с пот и прах. Те спряха на пет-шест метра от дървото и тулабетите ги обкръжиха. Накрая един от двамата цивилни пристъпи напред.

— Приветстваме те, кралю Джаланопи — започна той. — Казвам се Артур Грюнинг и…

Джаланопи вдигна ръка и човекът спря на половин дума.

— Тези глупаци дори не са си дали труда да научат нашия език — каза кралят на Паратока. — Ти ще превеждаш.

— Земният ми език не е много добър, кралю — отговори главният съветник. — Предлагам да повикаме човека Андрю.

Джаланопи кимна.

— Ти обаче ще стоиш и ще слушаш, защото каквото и да приказваме, той си остава един от тях.

— Да, кралю.

Няколко минути по-късно се появи Макфарли, изясни си положението и започна да превежда за двете страни.

— Името ми е Артур Грюнинг — започна отново човекът в цивилен костюм — и представлявам Министерството на външните работи на Републиката, което се намира далеч оттук, на Делурос VIII.

Той млъкна и изтри потта от челото си с носна кърпа, като тайничко съжаляваше, че не си е взел шапка.

— Моето правителство ми нареди да ви напомня за някои обещания, дадени от ваше име, и да настоявам да преосмислите решението си да разрешите на общите ни врагове от Канфоритската система достъпа до вашия свят.

— Аз не съм давал такива обещания — заяви Джаланопи.

— Аз присъствах, когато го направи — възрази Макфарли.

— Превеждай това, което казвам, човеко Андрю — произнесе хладно Джаланопи. — Тук се решават големи работи и няма да ти позволя да ги изложиш на риск с намесата си!

Макфарли сви рамене и преведе изявлението на Джаланопи.

— Но вашият представител ни увери, че на канфоритите ще бъде отказан завинаги достъп до Каримон! — възкликна Грюнинг.

— Не съм го упълномощавал да го прави — отговори Джаланопи.

— Независимо от това той говореше от ваше име.

Джаланопи отново вдигна ръка.

— Доведете ми Паратока!

Трима от воините му веднага тръгнаха към едно от причудливо извитите жилища.

— Но той е застанал точно пред тебе! — учуди се Макфарли.

— Човеко Андрю, ако искаш тези седмина представители на твоята раса да доживеят до утре, ще се ограничиш само с превода. И не забравяй, че истинският Паратока ще ми каже дали превеждаш както трябва думите ми.