Майк Резник - Чистилището

Воините измъкнаха от жилището един войник фани с вързани очи и стегнати зад гърба ръце и го завлякоха до дървото.

— Ето го Паратока — заяви Джаланопи.

Той изчака Макфарли да преведе, след което измъкна дълъг тънък меч и преди да успее някой да реагира, замахна и отсече главата на пленника.

— Както виждате — продължи спокойно кралят, прибирайки меча в ножницата, — Паратока вече не може да говори и от свое име, та камо ли от мое. — Той се вгледа в Макфарли с оранжевите си котешки очи, сега широко отворени и немигащи. — Това ще сполети всеки, който изопачава думите ми.

Грюнинг и другият цивилен се бяха извърнали, докато военните наблюдаваха сцената без някакви видими признаци на вълнение.

— Имаме ли да обсъждаме още нещо? — попита Джаланопи след кратка пауза.

— Да — Грюнинг с усилие отмести поглед от трупа. — Ние ви дадохме оръжието си и приятелството си. Ние спазихме обещанията си пред вас. Ние доказахме, че сме ви приятели. Защо отново откривате достъпа до вашата планета пред канфоритите, за които знаете, че са наши врагове?

— Дадох на вашата раса възможността да проучи нашите хълмове и да вземе различни проби за металите в тях. Когато не получихме отговор, аз естествено прецених, че тези неща не представляват интерес за вас. Ние сме беден народ и щом не можем да продадем на вас нашите метали, ще трябва да им търсим друг купувач.

— Значи в момента канфоритите правят проучвания на вашите хълмове? — изненада се Грюнинг.

— Канфоритите са в хълмовете. Нямам представа какво правят там.

— Ние също бихме искали да ги проучим.

— Тогава защо не ми отговорихте, когато ви го предложих?

— Заради условията, които поставихте — отвърна Грюнинг. — Имате много диви животни на вашата планета, а и все още не сте победили всичките си врагове. Ще бъде безразсъдство да изпратим невъоръжена експедиция да проучва хълмовете ви.

— Всеки проблем може да се реши, стига двете страни да са доброжелателно настроени и да седнат спокойно да го обсъдят — заяви Джаланопи и единствено Макфарли забеляза в разтеглените устни и присвиването на очите му презрителна усмивка. — Ако просто бяхте изразили гласно опасенията си, щяхме да решим проблема още преди месеци. Аз ще пратя с вас в хълмовете въоръжена група от моите бойци, която да ви охранява.

— Предпочитаме нашите хора да са въоръжени със собствено оръжие.

— Това ми звучи като недоверие. Приятелите не говорят така.

— Извинете за момент, кралю Джаланопи. — Грюнинг се обърна и размени полугласно няколко изречения със спътниците си, после отново се обърна към Джаланопи. — Приемаме условията ви. Група от четиридесет изследователи ще кацне тук вдругиден и вие ще имате грижата за тяхната охрана.

— Поемам тази отговорност — величествено изрече Джаланопи.

— А канфоритите?

— Скоро ще си заминат.

— Колко скоро?

— Когато намеря за нужно да ги отпратя.

— Те са двулична раса, кралю Джаланопи. Ако бях на ваше място, щях да ги държа под постоянно наблюдение.

— Благодаря за съвета.

Настъпи кратка пауза.

— Може би — продължи Джаланопи — няма да е лошо вашите изследователи да вземат със себе си още хиляда бройки от онези оръжия, за да можем по-добре да ги пазим от канфоритите.

— Напълно сме убедени в способността ви да ни предпазите с оръжието, което имате.

— Аз обаче не съм. Нужни са ми още хиляда бройки, за да мога да гарантирам безопасността на вашата експедиция.

— Макфарли! — избухна Грюнинг, обръщайки се към преводача. — Това е изнудване! Кажете му го!

— Може би това не е най-умното, сър — предупреди го Макфарли.

— Няма да позволим някакъв дивак да ни направи за посмешище! — продължи Грюнинг. — Ние играхме по правилата, изпълнихме нашата част от сделката, а сега той се опитва да ни върти на пръста си! Ако си отидем у дома с празни ръце, ще се наложи да се върнем със сила!

— Няма да си заминете с празни ръце — увери го Макфарли.

— Какво искате да кажете?

— Заобиколени сте от над хиляда негови воини, въоръжени с оръжията на Републиката. Ако не отстъпите пред неговите искания, никога няма да стигнете до кораба.

Грюнинг изведнъж си даде сметка за положението. Някаква самотна авиана изпищя високо в клоните, докато дипломатът обхождаше с поглед змийските лица пред себе си.

— Той не може сериозно да разчита, че ще се измъкне от положението, като ни убие! — произнесе най-сетне човекът.

— През тази година, която прекарах тук, аз го опознах доста добре — отговори Макфарли. — Според мене той е убеден, че може да ви убие. Ще убие и мене и ще стовари вината върху канфоритите. И в крайна сметка Републиката ще му даде още оръжие, за да се брани от тях, а може и сама да започне война с Канфор.