Майк Резник: Чистилището

— Добре, и като знаем всичко това, как бихме могли да се защитим? — попита съветникът.

— Трябва да предизвикаме такава ситуация, че хората да бъдат заинтересовани да ни помогнат — отговори Джаланопи. — Ще ги накараме буквално да ни молят за разрешение да въоръжат нашето племе със своите оръжия и ще сключим договор, в който изрично да се подчертава, че го правят по своя воля и няма да искат заплащане нито в момента, нито за в бъдеще.

— Възможно ли е това да се направи?

Джаланопи кимна.

— Още днес следобед ще предприема първите стъпки.

— Дори и да получим оръжието им, дали те няма да запазят за себе си още по-мощни оръжия, способни да унищожат цялата ни планета? — упорстваше съветникът.

— Почти сигурно е — отговори Джаланопи. — Аз бих направил точно така.

— Тогава питам още веднъж: как ще се защитим?

— Като проявим повече мъдрост от тях — отвърна Джаланопи. — Ние знаем, че те имат империя от четиридесет хиляди свята. Знаем, че искат да я разширяват още. Оттук можем да заключим, че не им е нужен гол, безжизнен камънак, а жив, дишащ свят, който да използват. — Той замълча за миг. — Така че нека си имат колкото искат оръжия, способни да погубят нашата планета. Ние знаем, че няма да ги използват.

— Надяваме се, че няма да ги използват — натърти съветникът.

— Напротив, знаем! — отсече Джаланопи. — Защото ако беше толкова лесно да унищожат враговете си, как така канфоритите, които три пъти са губили война от тях, все още са живи?

Паратока стана на крака и издаде силен свистящ възглас, в който звучеше триумф.

— Ние ще възтържествуваме, защото имаме най-великия и мъдър крал! — съскаше той. — Да живее Джаланопи, кралят воин на тулабетите!

Останалите съветници подхванаха възгласите, но Джаланопи бързо ги укроти само с едно вдигане на ръка.

— Сега трябва да се подготвим. Известете Кабулаки и останалите ми военачалници, че искам да ги видя тази вечер. Изпратете бързоходци при онези, които пазят границата — да им съобщят, че искам от тях да са нащрек и че скоро ще получат нови нареждания.

— Какво смяташ да кажеш на племето, кралю? — попита Паратока.

— Че ще има война.

— Срещу кого?

Джаланопи се облегна на дънера. Лицето му беше като безизразна маска дори за най-близките му съветници.

— Ще знам това още преди да настъпи нощта.

— Но…

— Аз издадох заповед — прекъсна го Джаланопи. — Погрижи се да бъде изпълнена. И ми прати човека Андрю.

Паратока се поклони.

— Да, кралю.

— Съвещанието е приключено — обяви Джаланопи. — Вървете да си вършите работата, гледайте си земята и животните и никому нито дума.

Един по един съветниците му си тръгнаха, а след няколко минути се приближи Андрю Макфарли.

— Искал си да ме видиш? — попита човекът.

— Да, преди малко обсъждахме важни въпроси — отговори Джаланопи и стана. — Хайде да се поразходим и да поговорим, човеко Андрю.

— Нещо не е наред ли? — поинтересува се Макфарли, докато Джаланопи го водеше през пасищата, само на няколко крачки от огромните, кротки дълговрати.

— Боя се, че се налага да те помоля да напуснеш Каримон, човеко Андрю.

— Да напусна Каримон? — повтори слисаният Макфарли. — Да не би да съм те обидил с нещо, Джаланопи?

— Не — отговори кралят. — Ти беше образцов гост.

— Тогава защо?

— Тази вечер ще обявя война на фаните и на рако, нашите най-големи врагове. Знам, че ще излезем победители и в двата случая… Но ще воюваме на два фронта и врагът ще ни превъзхожда многократно по численост, така че не мога да гарантирам безопасността ти.

— Защо не ме оставиш сам да се погрижа за това? — попита Макфарли, пропъждайки ято дребни мушици от лицето си, като се стараеше да не обръща внимание на острата миризма на животински тор.

— Не искам никакъв инцидент да помрачи приятелството между нашите две раси — заяви Джаланопи. — Особено ако става въпрос за смъртта на уважаван приятел. Ще трябва да си заминеш.

— А Фуентес и останалите ловци?

— Ако успеем да ги открием, ще ги пратим и тях у дома. Местонахождението им засега не ни е известно.

— А канфоритите?

— Канфоритите ни предложиха оръжие, с което да се защитим.

— Ние можем да ви дадем далеч по-добри оръжия.

— Да, но те вече се съгласиха да го направят, и то безплатно — оръжията са дар, който трабява да скрепи нашето приятелство.

— Предупредих те да не им вярваш, Джаланопи. Те ще поискат нещо в замяна. Запомни думите ми.

— Същото ще направи и твоята Република — отговори Джаланопи, като внимателно наблюдаваше Макфарли с крайчеца на окото.