Анди Ремик - Спирала

Наташа улови ключовете, трепна от болка и облиза нервно устни. Очите й внезапно блеснаха трескаво в тъмното.

— Обърнах колата. Май ще се наложи да се омитаме веднага.

— Сега вярваш ли ми?

— Вярвам, че някой има адски много шибана техническа подкрепа и че всеки, който е в състояние да извади от строя сензорите и аварийния ми генератор от раз, е най-малкото е едни гърди пред нас.

— Детекторите ти регистрираха ли нещо?

— Приближаване. В гората на юг…

— Не им се доверявай. Убиецът може и да е по-близо… Картър потръпна и свали предпазителя на браунинга. Тръгна през стаята, стъпваше уверено благодарение на точната си памет… Познаваше всеки контур в тъмното… и сега да се махне? Да тръгне нощем по открития път?

Опасно и глупаво.

Трябваше да се махнем моментално, помисли си.

Тези няколко часа можеха да се окажат фатални…

Насили сърцето си да престане да бие така бясно. Бавно облиза солените си устни и надникна през прозореца към снега…

Нищо.

Входна точка? — замисли се.

Само предната врата — освен ако убиецът не е катерач…

„Имаш ли вече нужда от мен?“

Само когато съм мъртъв, помисли си Картър.

„Стига си се заяждал де. Убиецът вече е в къщата“.

Картър тъкмо се канеше да отговори, когато в душата му повя хлад, сякаш призрак се просмукваше в костите му. Главата му рязко се завъртя. Сянката бе петно мрак…

Ръката му се стрелна напред. И в нея се появи…

Браунингът.

Петте куршума изтрещяха в отсрещната стена и вдигнаха искри от металната рамка на една картина; Картър се отпусна на коляно и се огледа. Наташа лежеше по корем на пода — автоматична реакция на стрелбата.

— Доста прибързано действие — чу се мек напевен глас. Звучеше странно безполово. Картър примигна и се опита да определи откъде идва. Бавно се запремества настрани — държеше браунинга готов за стрелба, — докато не се озова до Наташа.

Стискаше пистолета с дясната ръка. Посегна надолу е лявата и напипа нейната. Тя все още държеше ключовете на БМВ-то. Притисна ги дълбоко в дланта й и тя го потупа в знак, че е разбрала…

Тръгнаха заедно към стълбището, което щеше да ги изведе навън, на снега.

Долови се движение…

Картър стреля.

Куршумите с писък рикошираха от стената, забиха се в дървото на вратата и пръснаха стъклото на някакво шкафче. Наташа изчезна. Ударникът на браунинга глухо изщрака.

Пълнителят бе празен.

Фигурата се хвърли към него от мрака и той се метна встрани. Картър нямаше време да сменя пълнители, така че напъха браунинга в джоба си и измъкна другия пистолет — глока — от колана…

Ритникът се стовари високо в гърдите му с такава сила, че той отлетя назад, прекатури се през канапето и се строполи на пода, останал без въздух, болка прониза сърцето му…

Фигурата отново скочи с невероятна скорост и пъргавина…

Картър се завъртя, скочи и се хвърли напред да посрещне убиеца. Двамата се сблъскаха, ръцете му се вкопчиха в дрехи и плът, главата му се стрелна напред и удари някаква кост. Рухнаха на земята и Картър стовари втори удар, после трети… чу се тежко изпъшкване, двамата се претърколиха и фигурата…

Изчезна.

Докато Картър се мъчеше да стане, обувките на противника го блъснаха в гърдите, но той успя да блокира удара с ръце и се вкопчи в краката на нападателя. Двамата отлетяха назад, към каменните стълби, и…

Тъмнината отвън.

Паднаха и се затъркаляха надолу по стъпалата, блъскаха се в стените и отскачаха от тях, прекалено объркани, за да се бият. Сплетени на кълбо, прелетяха последните пет стъпала и се стовариха върху отключената врата. Тя се отвори с трясък.

Картър падна по гръб в снега; усещаше в устата си вкус на кръв.

Нексът се претърколи, надигна се и приклекна като дебнещ звяр…

Картър се изкашля, скочи на крака и се извъртя, когато фигурата скочи — Картър блокира, отстъпи и разтърси глава. Кръв течеше по лицето му. Намръщи се — беше си счупил един пръст и две ребра. Усети ги как изпукват в гърди те му, но внимаваше да не показва никаква реакция, да не издава с нищо, че е ранен и къде точно…

Фигурата тръгна да го заобикаля.

Картър зърна смаяното лице на Наташа вдясно от себе си! Скачай в шибаното БМВ, изкрещя умът му, защо не си в скапаната кола, тъпа шибана кучко? Видя я как се прицелва и изстрелва три куршума, но видя треперенето на ръцете й…

Куршумите изпищяха и снегът зад него изригна. Картър пое дъх. Браунингът бе все още в джоба му, глокът се бе запилял някъде, а трябваше да се съсредоточи .