Анди Ремик - Спирала

— И сега какво?

— Трябва да се свържем със Спиралата и с един стар приятел — каза Джем, запали цигара и се излегна, загледан в панелите на тавана. Слабите лъчи луминесцентна светлина през дупките от куршуми го изправяха на нокти. Експлозивите и летящите куршуми не си пасваха особено добре. Студен вятър свиреше през неравните дупки. Слейтър започна да чисти оръжието си.

Затвори очи и се замисли за Иран и въстанието.

За куршумите.

И за мъченията…

Потрепери. И с радост се отдаде на предизвиканата от приспивателните дрямка, докато бусът се носеше по залетите от дъжда и очукани от войната улици.

Спирала, записка 2

Копие на новинарско съобщение

Код Червено_Z

Преглед на необичаен инцидент 554670

Цял Лондон и околностите му останаха без електричество от 17:00 до 17:20 ч.

Милиони домове и офиси, училища и болници бяха оставени без ток или на аварийни генератори. Непосредствено преди спирането на тока наблюдаващите устройства регистрирани големи токови удари. Именно те се сочат като виновници за аварията, макар че не е открита причината за възникването им. Говорителите на Британската електрическа компания не са склонни да дават изявления. >>#

Имаше чувството, че са изминали милиони години и че е на милиони километри, на друга планета. Стоеше под душа, горещата вода се стичаше по раменете и гърба му, отпускаше напрегнатите му мускули и отмиваше пръските кръв. Със затворени очи и сведена глава Картър протегна ръце и опря длани в мокрите от парата плочки на банята. Пътуването бе дълго и умората бе надделяла, бе го погълнала цял и после го бе изплюла от другата страна на забвението…

Излезе от кабинката. Бавно се избърса със затопляната половин час хавлия — автоматични движения, сякаш бе някаква машина. Както си бе гол, прекоси спалнята и се просна върху завивките. Сънят го сграбчи неумолимо в обятията си.

Мяташе се сред мокрите от пот чаршафи…

Мария…

крещи

плаче

Експлозия; куршум — бавно излита от пистолета на Кейд и се забива в плътта й…

писък, слюнка, течаща от окървавените устни

разкъсана рокля

рана

метален паразит, впил се в мускула,

пречупил кост

Фойхтер с изкривено от болка размазано лице

Картър скочи и спря куршума със собственото си тяло, усети удара и вдигна очи от локвата кръв към Мария, тя гледаше надолу към него, докато го спускаха в дупката в земята, хвърляха отгоре му цветя и започнаха да зариват гроба, а той искаше да изкрещи…

да изкрещи — още не съм мъртъв

не съм мъртъв…

Събуди се в тъмното, потрепери и си спомни случилото се. Усети топлото докосване в гърба си, изстена, претърколи се и протегна ръка да погали меката козина. Чу се дълго сумтене. Картър се разсмя, въздъхна и потупа лабрадора по главата.

— Добре ли си, приятел?

Самсън затупа с опашка и открадна с език малко сол от студения му гръб.

— Престани, помияр такъв. Стана от леглото и нахлузи широки сиви панталони и дебела блуза, малко голяма, но мека и удобна — точно както му харесваше. Самсън го гледаше как се облича, после скочи от леглото и го последва до кухнята. Докато сивите лъчи на слабата слънчева светлина се мъчеха да пробият облаците над планините, Картър му даде суха храна, клекна и го загледа как хрупа. После му каза сериозно:

— Ядеш като някакво шибано животно.

Сам го изгледа с едно око и продължи да се тъпче.

Той остави кучето, върна се в дневната, протегна се, отвори вратата и излезе на тесния балкон. Студът го удари като тухла в лицето. Рязко пое дъх и се усмихна. Вятърът разроши късата му коса. Опря се на парапета и се загледа. В далечината се виждаше заснежена живописна гора. Пътищата се извиваха между хълмовете, а зад всичко това се извисяваха планините. Старите сиви богове наблюдаваха нищожните пробни смъртни.

— Хиляда пъти по-красиво от шибания Лондон — промърмори той.

Телефонът иззвъня. Той влезе и вдигна слушалката.

— Да?

— Картър, Наташа съм.

Гласът й беше сериозен.

— Наташа… Имам адски сериозен разговор с теб, момиче… Имаш ли представа какво ми се случи в шибаната Германия…

— Нямаме време, Картър. Лайното е уцелило вентилатора Идвам.

— Тук? Сега?

— Да. След четири до шест часа съм при теб. Не използвай ЕКуба. Всъщност не мисля, че си в състояние да го Направиш.

— Защо…

— Ударните групи. Една от тях е била заличена; избита , мамка му. Ще дойда колкото се може по-бързо.