Анди Ремик - Спирала

По-скоро усети, отколкото видя малкия предмет, който се въртеше пред нея. Присви очи и осъзна, че е сфера — мъничка, подобна на разузнавачите-псета, проектирани от екипа й преди няколко години.

Понечи да насочи оръжията към него — и се оказа, че на скенерите не се вижда нищо, в което да се прицели. Преглътна с мъка, превключи на ръчно управление и махна предпазителя. Ракетите и миниатюрните торпеда под корема на „Акула“ пъргаво излязоха от слотовете си. И тогава черната сфера внезапно се понесе към нея, последва безумна имплозия на корпуса и морето нахлу, и тя запищя. Пое дъх и в следващия миг светът внезапно стана черен и студен, а „Акулата“ започна да пропада спираловидно към дъното на океана, изгубила управление и мъртва …

Забързаният лондонски трафик не затихна и в дъжда. Ревяха клаксони, ръмжаха двигатели, светлините на фаровете изрязваха парчета град от тъмнината. Огромни змии от автомобили се виеха покрай обгорените черупки на сковано и безнадеждно издигащите се сгради, сочещи като някакви черни пръсти обвинително към Бог, който не им се бе притекъл на помощ. Войната бе оставила на мястото на Юстън Стейшън кратер, пазен от пет почернели дънера — някога танкове. Обгорените им кули и изкривените оръдия стърчаха като доказателства за дисхармонията в този най-голям град на Обединеното кралство. Змиите минаваха покрай размазани от снаряди и опустошени от огън сгради, чиито пусти прозорци зееха като избити зъби, остри като бръснач парчета стъкло покриваха паважа. Вървящите по тротоарите хора крачеха предпазливо, наблюдаваха се неспокойно един друг и едва прикритите под палтата им оръжия бяха винаги готови да влязат в употреба.

Високият мъж стоеше до бордюра. Бе облечен в прилепнало дълго кожено палто. Бе тъмноок, с качулка, брадясал. Късата му коса приличаше на четина. Той дръпна от цигарата си и метна фаса в пълната със счупени бутилки и останки от запалителни бомби канавка. В същия миг в безкрайната колона коли се отвори пролука. Тежките му обувки стъпиха В локвите на асфалта и човекът пресече улицата във вечерното задръстване, като заобикаляше тъмните и пълни с оръжия поршета, волво, фордове и фиати. Стигна до отсрещния тротоар и спря, привлечен за момент от екрана на витрината, на който се виждаха дигитални приемници и последните модели компютризирани оръжия. Витрината се пазеше от дебела бодлива тел — поредно доказателство, че градът се намира на прага на вътрешния упадък и войната.

Мъжът уморено се почеса по брадата. Обсидиановите му очи се отразиха в стъклото. Ръката му се плъзна по бедрото му, след което той се обърна и закрачи забързано по тротоара. Мина покрай група войници от Правосъдните войски — JT8, вкарани в града след неотдавнашните безредици — изгледаха го иззад злокобните си черни маски, — после зави вдясно по тясната уличка, воняща на препълнени кофи за боклук, плъхове и котешка пикня. Дъждът освежаваше лицето му, дългата му кожена дреха блестеше от капките. Без да спира, мъжът разкопча три копчета и дланта му леко докосна тъмния метален предмет под палтото.

Джем знаеше.

Знаеше, че го следят.

Стъпките зад него бяха почти безшумни. Той ускори крачка. Примигна, за да отърси дъждовните капки от миглите си, и докато минаваше покрай огромен контейнер за боклук, препълнен с воняща помия, със съвсем тихо изщракване активира ЗУ — засичащото устройство, което щеше да се свърже с личния му ЕКуб и да сигнализира, ако го преследват.

Спря и се заслуша. Настръхна.

Запали цигара, като криеше пламъчето в шепите си. Димът се заизвива около него като дъх на дракон. Прибра запалката в джоба си и на нейно място в дланта му легна дръжката на автоматичния пистолет със заглушител, все още скрит от палтото и тъмнината.

Обърна се…

Случаен поглед…

Нищо.

Продължи да върви по уличката покрай изписани с графити стени и ръждясващи пожарни изходи, под тежките капки от тъмното навъсено вечерно небе, надвиснало злобна над съсипания град. Далечните порнографски реклами се отразяваха в локвите. Джем усети как ЕКубът му завибрира, приел сигнала на ЗУ. Три, Четири. Пет. Шест… броеше той. Мамка му.

Някой го искаше, и то страшно …

Отново ускори крачка, метна фаса настрана и зави наляво по следващата тъмна уличка. Мина забързано покрай паркирани автомобили, повечето изподраскани и надупчени от куршуми. Очите му се вдигнаха нагоре — проверяващо, измерващо, преценяващо. Стигна до един почти нов дълъг и гладък черен мерцедес, който рязко изпъкваше сред очуканите коли. Приклекна зад него, извади автоматичния пистолет и го насочи покрай лъскавото купе, като използва надлъжната лайсна, за да се прицели по-точно.