Анди Ремик - Спирала

Коя бе организацията? — избълва умът му и се зарови в досиетата и папките на паметта му, но безрезултатно. Не можеше да разпознае преследвачите си. Но пък тази информация нямаше отношение към ситуацията…

Втурна се с всички сили през поредната врата. Куршуми засвистяха насред купона, пръскаха плазмените монитори и стъклените прегради на искряща пяна. Джем се метна под звуците на внезапните панически писъци, претърколи се, хвърли се надясно и погледна надолу. С ритник изби прозореца, загърна се в коженото си палто и скочи…

Обувките му се стовариха върху покрива на двуетажен лондонски автобус. Хлъзна се за миг, но успя да запази равновесие. Шофьорът се подаде от кабината и започна да му крещи. Джем се плъзна по мокрия от дъжда покрив и скочи на земята.

Без да обръща на внимание на раздразненото фучене на шофьора, който вече размахваше пушка, Джем се изпречи пред надянал шлем мотоциклетист, яхнал голяма кросова хонда с мощност 2000 конски сили. Време за разговори нямаше. Той сграбчи мъжа за яката, метна го на мократа настилка, натисна съединителя и даде газ. Хондата изрева, от ауспуха изригнаха газове… моторът вдигна предното си колело и се озова върху багажника на спрелия отпред форд. Джем рязко наведе глава, когато куршумите запищяха от счупения прозорец горе и затракаха по ламарините на бавно движещите се автомобили. Задното колело на хондата забуксува върху хромирания калник и изстреля мотоциклета върху покрива на форда. Машината изрева и се понесе по импровизираната кросова писта на градските улици.

Гумите прихлъзваха по мокрите покриви на наредените на опашка автомобили. Джем рязко зави вдясно, скочи от набързо открития ламаринен път и се озова на тесния тротоар. Малкото пешеходци се разбягаха с писъци. Моторът се понесе по тротоара към близкия малък парк, влезе в него, като вдигаше струи кал и изскубнати чимове, и се насочи към дърветата на отсрещната страна. Джем наби спирачки, плъзна се по калта и успя да скочи миг преди хондата да се блъсне в дебелия ствол на един дъб. Огледа се, притича до паркирания наблизо бус и безгрижно се качи.

— Дай газ, Ники.

Бусът изръмжа и се вмъкна в автомобилната змия. В същия миг ги обстреляха. Джем и Слейтър се хвърлиха на пода отзад. Между лавиците с оръжия, патрони и експлозиви цъфнаха дупки с назъбени краища.

— Мамка му! — изръмжа Слейтър.

— Измъквай ни оттук! — изкрещя Джем.

Ники зави надясно, качи се на бордюра и премаза серия колонки за паркиране. Двигателят изрева и воят на куршумите заглъхна някъде назад.

Отдалечиха се с пълна скорост от задръстените улици.

Плувнал в пот, Джем се стовари на седалката и прокара пръсти през косата си.

— Прав ли бях? — изръмжа Слейтър.

Джем погледна здравеняка в очите и кимна.

— Повече от прав. Искаха мен — нас. Достатъчна силно, за да видят сметката на маса невинни минувачи.

— И какво ще правим сега? — попита Ники. Огненият й тембър внезапно бе отстъпил на панически тон, така нехарактерен за обичайното й добре тренирано спокойствие, че красивото лице на Джем се намръщи.

Той сви рамене.

— Трябва да предупредим останалите.

— Не можем да използваме ЕКубовете. Обзалагам се, че са ни проследили именно чрез тях. Помниш ли битката при Белсен? — озъби се Слейтър, зареди с огромните си ръчища 9-милиметровия автомат Хеклер & Кох МР5 АЗ и се ухили гадно. — Можем да пробваме по телефона.

— Нямаме избор. Прати съобщение на Спирала_Н, че някой кучи син ни е насадил на пачи яйца — онези изроди чакаха на пусия. Освен това кучите синове ебаха майката на прическата и на палтото ми. Ники, разкарай ни от този шибан проклет град. После ще оставим буса в някоя канавка — ще го следят.

Слейтър измъкна своя ЕКуб и го стисна. Малкото устройство оживя и сините цифри примигнаха по страните му; миг по-късно обаче всичко изчезна.

Слейтър се намръщи. Стисна отново.

— Не бачка, Джем.

— Дай го тук, умнико.

— Не съм му направил нищо — заоправдава се Слейтър.

Джем изпсува.

— Ти си направо технически гений. Помниш ли Китай? Язовира? Ти ли беше натоварен с шибаното му взривяване?

— Стана случайно — изстена Слейтър.

Джем си поигра с ЕКуба и отново се намръщи.

— Тия неща не трябваше ли да са на практика нечупливи?

— Такива са — обади се Ники от предната седалка. — Не вярвам дори юмруците на Слейтър да са в състояние да ги повредят. Виждала съм ги да оцеляват и в много по-лоши ситуации.

Джем пак изпсува. Слейтър взе очукания и изподраскан ЕКуб на Ники. И той не пожела да се задейства. Поклати глава и изръмжа: