Анди Ремик - Спирала

Граф Фойхтер беше пострадал. Кръв капеше от счупения му нос и разцепените устни. Залитна напред. Вонята на алкохол се носеше около него като някакъв перверзен парфюм. Картър му помогна да влезе и провери коридора; видя как сензорът на вратата примигна и отново провери ЕКуба. Активира една функция. Сега всеки, който влезеше в кухнята, щеше да активира безшумната аларма.

— Чичо! — Мария се втурна към Фойхтер, прегърна го и му помогна да седне. Графът изстена от болка. Кръвта му капеше на пода; той се взираше с ужас в пръснатото лице на Йесмар.

— Ти ли го уби?

— Оказа се не съвсем честен.

Все така с пистолета в ръка, Картър коленичи пред Фойхтер. — Какво стана?

— Шестима са. Събраха гостите накуп. Пратиха ме да преговарям с теб…

— С мен ? Но те мислят…

Картър млъкна. Единственият начин, по който можеха да разберат, че Ханс Йесмар е мъртъв, бе чрез комуникационната мрежа. А това означаваше, че целият отряд от германските специални части е замесен в покушението. Но защо им беше да чакат празненството? Защо просто някой от снайперистите не беше убил Мария по-рано?

Алармата се включи и в същото време радиостанцията завибрира.

Картър бързо отиде до вратата. Браунингът се подаде навън и изстреля предупредителен куршум към коридора. Нямаше ответен огън и движение.

Обърна се.

Фойхтер, на колене на пода, държеше насочен към него пистолет. Погледите им се срещнаха. В очите на възрастния мъж нямаше никакви емоции — само твърдостта, която Картър вече бе забелязал. Твърдостта на студена стомана. Твърдостта на убиец.

— Какво искаш? — тихо попита Картър.

— Прееба всичко! — изсъска Фойхтер и от устата му полетяха кървави пръски и слюнка. — Хвърли оръжието. Веднага!

Картър погледна към Мария. Нещо се бе променило — промяна, която сграбчи сърцето му в желязната си хватка и стисна без капка милост. Сълзите бяха изчезнали от очите й. Стоеше изправена, с малък сребрист пистолет в ръка. Дулото бе насочено към него.

— Не разбирам — изръмжа Картър. — Не бяхте ли от Спиралата?

— Хвърли оръжието! — изкрещя Фойхтер. Гласът му прозвуча така, все едно е на ръба на паниката.

Нещо в душата на Картър се смрази.

Мария му се усмихна и леко сви рамене.

— Не се прави на толкова изненадан, Картър. Не си от семейството.

И тогава Картър разбра — разбра, че ще умре. Имаше две въоръжени цели и не можеше да ги свали за едно мигване на окото… Щеше да умре в този тесен вонящ склад в задната част на замъка на това копеле. Убит и предаден от… от кого? И защо? Що за игра беше това? И кой бе истинската мишена?

„Ти — прошепна Кейд с гробовен глас. — Хайде, Картър, ще е като едно време… също като в битката при Кайро 7… остави ги на мен…“

Фойхтер се изправи с олюляване. Пръстите му се вдигнаха към почервенелите от кръвта устни. Размаха пистолета и се озъби като диво животно.

— Казах, хвърли оръжието!

Картър започна да се навежда, сякаш за да остави браунинга на пода.

„Остави на мен“ — погали трескавия му ум хипнотизиращият глас на Кейд. Картър примигна като на забавен кадър и цветният свят около него се превърна в живачна спирала…

Действай, кисело помисли той.

Кейд бавно отвори очи.

Сцената бе лишена от цвят — безлична черно-бяла картина. Той се усмихна на омазания с кръв Фойхтер. Браунингът лежеше удобно в дланта му — солиден и сигурен, стар приятел, завърнала се любима, част от тялото му и същността на душата му. Беше го обърнал надолу, докато се навеждаше, под ъгъл Трябваше само да го мръдне…

Кейд завъртя китката си — по-бързо от мисъл — и натисна спусъка.

Фойхтер отлетя назад и се сви на две, останал без въздух, и се свлече на пода с внезапно изкривено от ужас лице. Изпусна пистолета и погледна дланите върху корема си — под тях бързо растеше кърваво петно. Със същото движение Кейд се извъртя на пета, браунингът проблесна в ръката му, и отново натисна спусъка. Куршумът улучи рамото на Мария, завъртя я и я блъсна в стената. Тя рухна и изстена. Слюнка потече по студения камък, кокетният й малък пистолет бе забравен.

— Никога не се доверявай на шибани жени — озъби се Кейд, пъргаво коленичи до Фойхтер и изръмжа: — Смъртта от рана в корема е бавна. — И боли. При това много.

Замахна и стовари дръжката на пистолета в лицето му, във вече счупения нос. Фойхтер изкрещя. Още три удара и писъците му се смениха със задавено гъргорене.

Кейд отиде до вратата. Бързо прехвърли каналите на ЕКуба и лицето му се изкриви от объркване, когато осъзна, че устройството е мъртво. Никакви скенери. Никакви детектори. Нищо.