Анди Ремик - Спирала

Претърси отворения архив на ума на Картър (отне му част от секундата), отвори вратата и се втурна през кухнята към сервизната шахта, като прескачаше стоманените плоскости. Вмъкна се в тясната дупка, изрита тънката стена и полетя надолу…

Отгоре се разнесе автоматична стрелба.

Стъпи меко на крака и се огледа. Мазето. Тръгна покрай автомобили, покрити с платнища. Спря и извъртя глава към блестящ червен мотоциклет — Дукати 1296 SPS MkV — зрението му регистрира цвета като яркосиво. Изтича към рампата в и широките дървени врати, извеждащи от подземието. Надзърна през цепнатината към мрака. Вдигна ЕКуба на Картър, за въртя го нежно и като по магия сърцевината му слабо засия. Проследи схемата на повърхността и от вътрешността на устройството изскочи игла. Кейд я пъхна в ключалката и след секунда се чу изщракване. Тихо открехна тежката врата…

Изтича обратно към мотора и вдигна стъпенката с ритник. С цевта на браунинга проби дупка в горния обтекател, бръкна в нея и напипа кабелите за запалването. Няколко срязвания. Няколко усуквания, за да заобиколи имобилайзера. Ухили се, включи двигателя, скочи на седалката, превключи на първа и даде газ до 13000 оборота…

Приведе глава и отпусна съединителя.

Моторът полетя по рампата и с трясък разби вратата. Докато автоматите се обръщаха към Кейд, той профуча като куршум по чакълената алея с 355 км/ч, натиснал газта докрай. Браунингът риташе в лявата му ръка. Докато занасяше около фонтана, Кейд проби дупка с три куршума в гърдите на единия от мъжете. Превключи скоростта, задното колело изхвърли чакъл, заора в пръстта и изстреля мотора по правата алея, далеч от фигурите, които излизаха тичешком от главния вход на Шваленберг и стреляха.

Куршумите запищяха покрай главата му и Кейд се сви още повече над широкия резервоар. Машината вдигна 360. Той се вкопчи в мотора като полип, с изкривено от невъзможна усмивка лице. Браунингът бе забравен от радостта да овладее ревящия обезумял двигател. Стрелката на спидометъра достигна червената линия.

Зад него се втурна цяла глутница — двайсетина облечени в черно фигури… но внезапно спряха. Бакърените очи гледаха как моторът се превръща в червена точка в далечината. Някакви мъже закрещяха и почнаха да се качват в автомобилите, а черните убийци отскочиха настрани. Колите се впуснаха в преследване.

Яхнал мощния мотор, Кейд крещеше и се смееше с цяло гърло, вдигнал лице срещу вятъра. Двигателят виеше между краката му. Ревът на колите зад него го накара да се разсмее още по-силно, докато се носеше по неосветената алея през гъстата гора. Внезапно намали, при което се килна напред от рязката промяна в скоростта, и изключи с палец фаровете на мотора. Двигателят изрева и стрелката трепна, когато превключи няколко скорости…

Ревът на автомобилите бързо наближаваше. Браунингът загърмя — и Кейд изпразни цял пълнител в предното стъкло на първата кола. БМВ-то рязко зави надясно и се блъсна в едно дърво; обезобразеният труп на шофьора изхвърча навън. Кейд отново натисна газта и видя как стрелката на спидометъра затанцува. Предното колело се вдигна във въздуха и Кейд се прилепи към резервоара; вдигна 160 км/ч, включи отново светлините и се наведе ниско надясно, когато предното колело най-сетне докосна земята и коляното му забърса настилката миг преди от стъпенката да изскочи дъжд от искри. Натисна газта още повече, усмивката му се разшири и преследването бе забравено, когато моторът достигна умопомрачителните 385 км/ч — крайния предел на двигателя.

— Адски харесвам моторите — прошепна Кейд във виещия вятър.

Далеч отзад замъкът Шваленберг се озари от растящото цвете на огромна експлозия. Огънят бушуваше, захапваше, поглъщаше и се носеше нагоре към нощното небе. Кейд натисна спирачки и остави дълга диря, после моторът най-сетне спря. Той погледна назад и се намръщи.

Термичните експлозиви бушуваха в нощта и пурпурното пиете се отвори, за да погълне луната.

Кейд наведе глава, натисна газта докрай, понесе се по пътя, като го остави зад себе си ивица изгоряла гума, и изчезна в Чернотата на немската гора.

Картър седеше сред дърветата и слушаше ромона на малкия водопад, който падаше в един кръгъл скален басейн. Около очите му имаше огромни кръгове. Очуканият, разнебитен, издраскан и покрит с кал мотоциклет бе наблизо, едва-едва скрит под купчина клони и листа.

Уморено си поигра с ЕКуба. Сините цифри примигнаха под нежното му докосване. Активира аварийния сигнал и усети как устройството леко завибрира, когато мощният предавател заработи на къси импулси.