Артюр Рембо: Озарения

Назидателните гласове — в изгнание… Физическата наивност — горчиво смирена… Адажио. Ах! Тоя безкраен юношески егоизъм и усърден оптимизъм: колко много цветя по света това лято! Умиращи песни и форми… Хор — за упокой на безсилието и пустотата! Хор от стъклени нощни мелодии… Наистина нервите скоро ще се разкъсат.

Все още си обладан от изкушенията на Свети Антоний. Лудориите на подрязаното усърдие, тиковете на детинската горделивост, унинието и ужасът. Но ти ще се заемеш с тази работа: всички хармонични и архитектурни възможности ще кръжат край твоето обиталище. Същества — съвършени и неочаквани — ще се предлагат за твоите експерименти. В твоето обкръжение мечтателно ще нахлуе любопитството на древната тълпа и ленивото великолепие. Твоята памет и чувства само ще дават храна на импулсите за творчество. А светът, какво ще стане с тоя свят, когато ти си отидеш? Във всеки случай — нищо от днешния облик.

Златната зора и трептящата вечер намират нашия бриг в открито море, с лице към вилата, която със своите пристройки се издава напред като нос — огромен като Епир и Пелопонес или като най-големия японски остров, или като Арабия. Капища, озарени от завръщането на процесиите, невероятни гледки към съвременните укрепления на бреговата охрана, дюни, украсени с горещи цветя и вакханалии, огромните канали на Картаген и кейовете на една съмнителна Венеция, унилите изригвания на Етна, пукнатините от цветя и ледникови води, перални, оградени с немски тополи, склонове на странни паркове, където свеждат глави японски дървета, и кръглите фасади на всички „Рояли“ или „Гранд“ в Скарборо 6 6 Нос, на който в XIX век е издигнат импозантен грандхотел, това е и поводът за написването на творбата. — Б.пр. или Бруклин с техните рейлуеи 7 7 Надземна железница (англ.) — Б.пр. , които се извисяват и опасват, и пресичат постройките на този Хотел, подбрани сред най-изящните и колосални сгради от всички времена в Италия, Америка и Азия, чиито прозорци и тераси, преливащи от светлини, напитки и прохлада, сега са отворени за умовете на пътешественици и благородници — и позволяват през дневните часове на всички тарантели от крайбрежията — и дори на всички ритурнели от прославените долини на изкуството — да украсят неподражаемо фасадите на този Нос-Дворец.

Древната Комедия — акордите й все още не са отзвучали и тя се разпада на своите Идилии:

Булеварди с панаирджийски бараки.

Безкраен дървен кей — от единия до другия край на каменисто поле, където варварската тълпа се разхожда под голите дървета.

В коридори от черен тюл — по стъпките на тия, които се разхождат с фенери и листа.

Птици от мистериите падат обрулени върху зидарията на моста, полюшван от архипелага на лодките, пълни със зрителите.

Лирически сцени в съпровод на флейта и барабан се прислоняват в ниски ниши под самите тавани, край салоните на модерните клубове или в залите на древния Изток.

Феерията се разгръща на върха на амфитеатър, увенчан с обрасло сечище, или трепти и извива трелите си пред беотийците 8 8 От Беотия — област в Средна Гърция с главен град Тива — синоним на варвари — Б.пр. в сянката на полюшващите се дървета, на синора на изкласилите ниви.

На нашата сцена комическата опера се дели от пресичането на десет прегради, издигнати от галерията до светещата рампа.

Някоя вечер, да кажем, когато се появи наивният турист, побягнал от нашите икономически ужаси, ръката на маестрото вдъхва живот в клавесина на ливадите; играят на карти по дъното на блатото — огледало с кралици и фаворитки; а има и светици, воали, нишки на хармонията, баснословни полутонове — в зарите на залеза.

Той трепва при преминаването на ловците и ордите. Комедията струи по сцената на моравата. И смущението на бедните и слабите — на същия глупав фон!

В неговите робски очи Германия се е накамарила чак до луната, татарските пустини сияят, древните бунтове клокочат в центъра на Небесната империя, със стълбищата и каменните скамейки започва изграждането на Африка и Запада, този бледен и плосък свят. После балетът на прочутите морета и нощи, евтина химия и невъзможни мелодии.

Все същата буржоазна магия — където и да ни изсипе пощенската карета! И най-елементарният физик разбира, че не може повече да се търпи тази лична атмосфера, тази мъгла на физическите угризения — самата констатация е вече терзание.