Артюр Рембо: Озарения

Много след дните и след сезоните, след съществата и след страните, флагът от кърваво месо върху коприната на моретата и на цветята полярни (не съществуват).

Съвзел се от старите фанфари на героизма — които все още нападат нашите сърца и глави, — далече от някогашните убийци.

О! Флагът от кърваво месо върху коприната на моретата и на цветята полярни (не съществуват).

Наслади!

Порой от жарава сред скрежния вихър — наслада! Тези огньове под дъжда от диамантен вятър, изригнал от земното сърце, навеки овъглено за нас. О, свят!

(Далече от старите убежища и от старите пламъци, които се чуват и се усещат.)

Тази жарава и пяна. Музиката, кръговрат на бездните, сблъсък на ледени късове и звезди.

О, Наслади, о, свят, о, музика! А там — образите, потта, къдриците и очите — реещи се. И белите сълзи, бликащи — о, наслада! — и женският глас, достигнал до дъното на вулканите и полярните пещери.

Флагът…

Продава се това, което не са разпродали Евреите, което не са вкусили ни благородството, ни престъпността, което е останало тайна и за прокълнатата любов, и за адската порядъчност на тълпите; това, което ни времето, ни науката могат да разпознаят.

Възобновените Гласове и братското пробуждане на всички хоралови и оркестрови сили и тяхното светкавично приложение: единствената възможност за освобождаване на нашите чувства!

Продават се безценните тела — извън всякаква раса, свят, произход и пол! Богатства, бликащи при всяко движение! Разпродажба на диаманти без никакъв контрол!

Продава се анархията за масите; неизкоренимите удоволствия за възвишените ценители; ужасната смърт за вярващите и любовниците!

Продават се обиталищата и преселенията, спортовете, изисканият комфорт и феериите, а с тях и шумът, движението и бъдещето, което създават!

Продават се счетоводните операции и полетът на небивалите хармонии. Находките и сроковете — неподозирани; връчването — веднага!

Порив — безумен и безконечен! — към незрими великолепия и упойни наслади; и неговите тайни, влудяващи всеки порок и неговото веселие, кошмар за тълпата.

Продават се Тела, гласове, безкрайно, неоспоримо богатство, каквото не ще се продава никога вече. Продавачите не виждат края на разпродажбата! Пътниците могат да не бързат с комисионата!

За Елена се сляха в едно причудливите сокове сред девствения сумрак и невъзмутимите светлини сред астралната тишина. Летните горещини бяха поверени на немите птици, неизбежната леност — на безценна траурна барка; и всичко по волята на заливите на мъртвата любов и отмалелите ухания.

После запяваха жените на дърварите под ромола на бързоструйния ручей сред руините на гората, запяваха звънчетата на стадата сред ехото на доловете и виковете на степите.

За детството на Елена тръпнеха гъсталаците и сенките, гърдите на бедните и легендите на небето.

И нейните очи, и нейният танц все повече превъзхождат скъпоценния блясък, всички студени влияния, насладите от декора и неповторимия миг.

Още като дете различните небеса изостриха моя поглед; всички характери нюансираха моята физиономия. Феномените се задействаха. И сега безконечното деление на миговете и безкраят на математиката ме гонят по света, където аз съм отрупан от гражданските успехи, почитан от странното детство и безкрайните чувства. И аз мечтая за война — по право или по принуда, — каква непредвидена логика.

И това е толкова просто — като музикална фраза.

Сметките настрана; небето се спуска неизбежно, спомените нахлуват, нашествието на ритмите изпълва къщата, главата, света на разума.

Някакъв кон на хиподрума е хукнал, лети край шубраци и зеленчукови градини — пришпорван от черната чума. Нещастна драматична героиня, кой знае къде по света, въздиша след всичките си невероятни разлъки. Десперадосите 5 5 Отчаян, готов на всякакъв риск (исп.) — Б.пр. униват след бурята, опиянението и раните. Децата сдържат проклятията си покрай реката.

Да се върнем към своето занимание — сред шума на разкъсващата ни работа, която се трупа и надига към тълпите.

Човек с най-обикновено телосложение, плътта му не беше ли плод, увиснал в овощна градина — о, детство! — а тялото — богатство за разхищаване; о, да обичаш — рискът или пък мощта на Психея? Земята по своите плодоносни склонове бе приютила принцове и творци, а произходът и расата ни тласкаха към престъпления и скърби: светът — и съдба, и опасност за вас. Но сега твоят труд е завършен и ти със своите сметки, ти със своите безпокойства не си нищо повече от своя собствен танц и собствен глас — без да бъдат специално посочвани или пресилвани — макар и с двойни последици! — при открития и успехи, сред скромното човешко братство в безличния Всемир — силата и правото са отражение на гласа и танца, оценени едва сега.