Артюр Рембо - Озарения

Застанал на медните мостчета, на площадките и стълбите, които опасват сергиите и колонадите — можех да си представя колко дълбок е тоя град. Ето това е чудото, непостижимо за мен: какви ли са нивата на другите квартали — над или под акропола? За днешния чужденец е невъзможно да проникне там. Търговският квартал представлява циркус — единен в стила си — с галерии и аркади. Наоколо не се виждат магазинчетата, но снегът по тротоарите е отъпкан; няколко набаби, толкова редки тук — като минувачите в мъгливата неделна заран в Лондон, — се отправят към диамантения си дилижанс. Няколко дивана от ален плюш: тук се предлагат полярни питиета, чиято цена варира от осемстотин до осем хиляди рупии. Обзет от идеята да намеря и някой театър в тоя квартал, се питам: дали магазините не крият в себе си много по-мрачни драми! Мисля, че има полиция. Но сигурно законите тук са толкова странни, че аз не мога и да си представя авантюристи в тая страна.

Предградието, елегантно като красива улица в Париж, изглежда още по-прекрасно под струящия от светлина въздух. Демократичният елемент наброява няколкостотин души. И накрая — къщите тук не са една до друга и кварталът редее, докато странно се изгуби в полето, в онова „Графство“, населило вечния запад с гори и чудни градини, под чиято изкуствена светлина подивелите благородници са се втурнали в лов на семейни предания.

Ето го светлият отдих — ни треска, нито отмала в леглото или на моравата.

Ето приятелят — нито разпален, нито безсилен. Приятелят.

Ето любимата — нито мъчителка, ни мъченица. Любимата.

Въздухът и светът — нетърсени от никого. Животът.

— Значи, това го е имало?

— И от бляна повява хлад.

Светлината се връща в дървения скелет на сградата. От двата края на залата, сред някакви декорации, стройните колони се събират в едно. Стената пред безсънния човек е психологически низ от фризове, въздушни пластове и геологически катастрофи. Напрегнати и светкавични видения: сантиментални изваяния на същества с различни нрави и всевъзможни образи.

Лампите и килимите на нощното бдение шумят като вълни, плискащи се край борда и долните палуби.

Морето на безсънието — сякаш гърдите на Амелия.

Гоблените покрай стените: гъсталаци от изумрудени дантели, където се хвърлят гургулиците на безсънието.

……………………………………………………

Плочата на черното огнище, истинските слънца на песъчливите брегове: ах! тия кладенци на магиите. Едничкият образ на изгрева — този път.

По склона на хълма ангелите развяват своите вълнени одежди сред стоманено-изумрудените пасбища.

Морави от пламъци подскачат чак до върха на зелената гръд. Вляво угарта по билото е отъпкана от толкова кръвопролития, от толкова битки и всички бедствени шумове се плъзгат по неговата извивка. Зад десния склон е линията на изгрева и напредъка.

И докато горната ивица на картината е нарисувана от кръжащо-скокливия екот на морските раковини и човешките нощи, цъфтящата кротост на звездите и на небето, и на всичко останало, се спуска над хълма подобно кошница — право към нас — и се превръща долу в синя, разцъфнала бездна.

Прегърнах лятната зора.

Все още нищо не трепваше по челото на дворците. Водата бе мъртва. Сенките стануваха по горските пътища. Вървях и будех от сън топлите и живи дихания. И скъпоценните камъни гледаха. И крилете безшумно се вдигаха.

Първото приключение — на пътеката, вече изпълнена със свежи и бледи проблясъци, някакво цвете ми каза своето име.

Усмихнах се на побелелия водопад, който се разчорляше зад елите: на сребърния зъбер познах богинята.

Тогава, воал след воал, започнах да я разбулвам. По пътеката, размахал ръце. В равнината, където изненадах с нея петела. В големия град тя бягаше между кубетата и звънарните и, хукнал като просяк по мраморните кейове, аз я преследвах.

Горе, на пътя край лавровата горичка, я обгърнах с нейните надиплени воали. И усетих за кратко огромното й тяло. Зората и детето паднаха в подножието на гората.

Събудих се, беше пладне.

От едно златно стъпало — между копринени нишки, сиви воали, зелени кадифета и кристални дискове, чернеещи се като бронз под слънцето — виждам как бесният бурен се разтваря върху гоблен от филигранно сребро, очи и къдрици.

Парички от жълто злато, засети върху ахат, колони от акажу, подпрели смарагдов купол, букети от бял атлаз и тънки рубинови пръчки обкръжаваха водната лилия.