Ерик Ръсел - Почакаймалковците

— Засне ли всичко това?

— Не, сър. В камерата беше последната касетка и не исках да хабя филма. Не знаех дали по-късно няма да се покаже нещо по-интересно.

— Правилно си постъпил.

Лий го изчака да си тръгне, вдигна диафона, каза на Шалом:

— Ако филмите от хеликоптера се окажат достатъчно ясни за предаване на далечно разстояние, не е зле да изкараш едно допълнително копие за радиокабината. Кажи им да го изпратят на Сектор Девет за препредаване до Земята.

Когато затвори диафона, Ромеро влезе с отчаян вид.

— Капитане, би ли могъл да наредиш на инструменталните техници да измайсторят фенакистоскоп с прикрепен към него тахометър?

— Можем да направим всичко, абсолютно всичко — обади се Паскоу, който стоеше близо до илюминатора. — Стига да разполагаме с достатъчно векове, за да го направим.

Без да обръща внимание на репликата, Лий попита:

— За какво ти трябва?

— Хофнейгъл и Нолън смятат, че може да ни послужи да измерим точния оптически регистър на ония мързеливци навън. Ако успеем да установим с каква минимална скорост виждат движещи се образи, ще ни помогне много.

— Не би ли послужил за същата цел кинопрожекционният апарат на кораба?

— Той не е достатъчно променлив — възрази Ромеро. — Освен това не може да работи независимо от енергийния ни източник. А фенакистоскопът може да се носи и да се задвижва на ръка.

— От минута на минута става все по-интересно — подхвърли Паскоу. — Може да се задвижва на ръка. Прибави още няколко подробности и ще почна да добивам смътна представа каква е тая дяволщина.

Без да обръща внимание и на това, Лий се свърза пак с Шалом, обясни му въпроса.

— Велики боже! — възкликна Шалом. — Какво ли не ни искат вече! Кой пък го измисли? — Пауза, после: — Ще ни отнеме два дни.

— Два дни — повтори Лий на Ромеро.

Оня гледаше втрещено.

— Какво те тревожи? — запита Паскоу. — Два дни, за да започнеш да измерваш запаметяването на образите, е страшно бързо в този свят. Та сега ти си на Етерна. Нагаждай се, момче, нагаждай се!

Лий изгледа Паскоу внимателно и рече:

— От един-два часа май ставаш много опърничав?

— Не още. Останали са ми няколко капки търпение. Когато се изцеди и последната, можеш да ме затвориш в ареста, понеже ще съм откачил.

— Не се безпокой. След малко пристъпваме към действие.

— Ха-ха? — засмя се Паскоу неучтиво.

— Ще изкараме патрулната кола, ще отидем в града и ще поогледаме сред тях.

— Време е — подкрепи го Паскоу.

Бронираната осем местна кола изтрополи надолу по ската с дебелите си вериги и спря сред детелината. Само едно късо, разширяващо се накрая дуло на похлупака й и друго на опашката издаваше наличието на шнорхелни оръдия, управлявани с копче. Затвореният в кутия обектив на покрива й принадлежеше на автоматична камера. Металната пръчка над кутията беше радиоантена.

Имаха възможност да използуват хеликоптера, който можеше да вземе четирима души с екипировката, но щом кацнеше, тази машина нямаше да бъде особено полезна за обиколка из улиците.

Лий делеше предната седалка с лейтенант Хардинг и дежурния шофьор. Зад него бяха двама от щурмоваците на Хардинг и Паскоу. Най-отзад седяха радистът и мерачът. Уолтърсън, Гарсайд и всички други специалисти бяха останали в кораба.

Поемайки бавно напред, отминаха кръга от почакаймалковци, които, седнали по турски на тревата, гледаха вторачено схемата, която Нолън показваше с вид на пълно отчаяние. Наблизо Хофнейгъл гризеше ноктите си, мъчейки се да определи каква част от урока е усвоена и каква е останала неразбрана. Никой от тази група не прояви ни най-малка изненада, когато колата се спусна от стръмната скала и изтрополи край тях.

С подскоци и поклащания колата прекоси линията зад спрелия влак и излезе на пътя. Тук теренът се оказа отличен, караше се гладко. Тази пътна артерия би съперничила на всяка земни състезателна писта. Не бяха изминали пет мили, и срещнаха, чуждоземец, който я използуваше точно за такава цел.

Той беше полуседнал, полулегнал в дълга, тясна, ниска едноместна кола, на която като че ли отвред бе написано „таратайка“. Имаше налудничав вид, с напрегнато лице, облещени очи, ръце, вкопчени здраво в кормилото. Според показанията на фотоелектрическата клетка към командното табло на патрулната кола той „профуча“ край тях, общата скорост бе петдесет и две и една четвърт мили в час. Тъй като спидометърът на същото табло отбелязваше точно петдесет, значи хвърчеше с угнетяващата скорост две и четвърт мили.