Матю Райли - Плашилото

В джоба си Найт носеше също такова навигационно устройство. Подобно на множество такива уреди, то имаше инфрачервен порт за прехвърляне на данни, за да пращаш документи от компютъра в навигатора си, без да ги свързваш с кабел.

Найт обаче беше включил търсеща програма, която позволяваше на устройството му безжично да се свързва с всеки компютър в радиус от три метра.

И това означаваше, че може да прави нещо изключително: можеше да хакне компютър, който не е свързан в мрежа. Стига да се приближи достатъчно.

Портата на замъка се отвори.

Появи се мосю Делакроа, елегантен, както винаги.

— Капитан Найт — тържествено поздрави той. — Чудех се дали ще ви видя.

— Мосю Делакроа — отговори Черния рицар. — Предчувствах, че вие сте оценителят. Тъкмо казвах на колегите си, че сте очарователна личност.

— Разбира се — сухо отвърна швейцарецът и погледна Скофийлд и Гант в снаряжението им от ИО–88. — Нови помощници. Не знаех, че привличате хора от групата на мосю Ларкъм.

— Трудно се намират добри сътрудници — заяви Найт.

— Така е — съгласи се Делакроа. — Заповядайте.

Минаха през лъскавия гараж на замъка, пълен с колекция от скъпи коли: порше „ГТ–2“, Астон Мартин, ламборджини, субару турбо.

Банкерът вървеше пръв, като буташе ръчна количка с трите медицински кутии.

— Хубав замък — отбеляза Найт.

— Да, доста внушителен — потвърди Делакроа.

— На кого е?

— На един изключително богат човек.

— Който се казва?

— Не съм упълномощен да разкрия това. Имам строги инструкции по този въпрос.

— Винаги имате инструкции — отвърна Черния рицар. — Оръжие?

— Можете да задържите оръжията си — безразлично съобщи швейцарецът. — Тук няма да са ви от полза.

Спуснаха се по стълбището в дъното на гаража и влязоха в кръглото каменно преддверие, от което се влизаше в дългия тесен коридор.

Делакроа спря.

— Вашите колеги ще трябва да почакат тук, капитан Найт.

Черния рицар кимна на Скофийлд и Гант.

— Всичко е наред. Само не се изненадвайте, когато вратите се заключат.

Морските пехотинци седнаха на една кожена кушетка до стената.

Делакроа поведе Найт по тесния, осветен с факли тунел.

Стигнаха до дъното на мрачния проход, където се намираше разкошно обзаведеният кабинет. Банкерът влезе и се обърна с дистанционно управление в ръка.

Бам! Бам! Бам!

Трите стоманени врати се затвориха и изолираха Скофийлд и Гант в преддверието и Найт в коридора.

Черния рицар даже не мигна.

Швейцарецът се зае да проучва главите — глави, взети от Демона Ларкъм в пещерите на Афганистан: главите на Завахири, Халиф и Кингсгейт.

Лазерно сканиране, проверка на зъбите, ДНК…

Найт стоеше затворен в дългия каменен тунел и чакаше.

Забеляза вградените в стените отвори за врящо масло и изсумтя:

— Хммм. Гадничко.

През перспексовото прозорче в стоманената врата можеше да гледа в офиса на Делакроа.

Видя банкера да работи, видя огромния френски прозорец зад бюрото, от който се разкриваше великолепен изглед към Атлантическия океан.

После обаче забеляза корабите: ескадрени миноносци и фрегати, събрани около огромен кораб, в който Найт веднага позна чисто нов самолетоносач клас „Шарл дьо Гол“, снабден с ядрени ракети.

Това беше авионосна бойна група.

Френска авионосна бойна група.

Скофийлд и Гант чакаха в преддверието.

Вниманието на капитана бе привлечено от бръмчене, което идваше откъм тавана.

Той вдигна поглед — и видя шест странни наглед антени, монтирани на каменните стени около тавана. Приличаха на стерео колони, но всъщност бяха смъртоносни микровълнови излъчватели.

Видя и източника на бръмченето: видеокамера.

— Наблюдават ни — предупреди Скофийлд.

От друга стая някъде в замъка някой наистина наблюдаваше морските пехотинци на черно-бял монитор.

Наблюдателят напрегнато се взираше в Скофийлд, сякаш погледът му можеше да проникне през бинта и тъмните очила.

Мосю Делакроа приключи тестовете си и се обърна към все още заключения в тунела Найт.

— Поздравления, капитан Найт — каза по интеркома швейцарецът. — И трите ви глави са автентични. Вече сте с петдесет и пет милиона и осемстотин хиляди долара по-богат.

Банкерът натисна един от бутоните на дистанционното управление и трите стоманени врати се прибраха в нишите си.

Найт влезе в офиса. Делакроа седна зад огромното си бюро и затрака на лаптопа си.

— Е — с ръце над клавиатурата, започна той. — На коя сметка да прехвърля наградата? Да смятам ли, че все още се ползвате от услугите на Алан Жем в Женева?