Матю Райли - Плашилото

— Началниците ни така и не ни казаха каква е целта на проучването… — продължи той. — Обаче, естествено, ние си имахме предположение. Повечето смятахме, че е за избор на отряд от командоси, само че някои техници твърдяха, че било свързано с нова система за сигурност, някаква поразителна нова система за сигурност на балистични ракети… и после, не щеш ли, проучването беше прекратено с официалното обяснение, че министерството на отбраната било замразило основния проект, но всички решихме, че са получили нужната информация…

Фюют!

Все още втораченият в линейката Феърфакс чу звука зад себе си.

Обърна се.

И видя как обезглавеното тяло на доктор Олифант се свлича на колене, олюлява се и — туп! — пада на бетонния покрив.

До трупа с лъскав къс самурайски меч в ръка стоеше млада японка в кожено облекло.

Алиса Идеи.

Наемничка.

Тя хвана главата на Олифант за косата и небрежно я отпусна до бедрото си. После с плавно движение прибра меча си в ножницата, извади един от автоматичните си пистолети „Щайер“ и го насочи срещу Феърфакс.

Втренчи се в него над дулото на оръжието. С немигащи очи. Леденостудени.

Но на съвършено изваяното й лице се изписа странно смутено изражение и тя вирна брадичка и попита:

— Ти не си ловец на глави, нали?

Гласът й бе като мед.

— Не… — колебливо потвърди той. — Не съм.

— И въпреки това се би със Зулуса. Защо?

— Имам… имам приятел в списъка на жертвите. Искам да му помогна.

Отговорът му като че ли затрудни Алиса Идеи.

— Този човек ли е твоят приятел?

— Не, един от другите.

— И ти се би със Зулуса, за да помогнеш на приятеля си, така ли?

— Да.

Намръщеното й изражение се смени с искрено любопитство.

— Как се казваш, помагачо на приятели?

— Дейвид Феърфакс.

— Дейвид Феър Факс — бавно повтори тя. — Не срещам често такава проява на преданост, господин Феър Факс.

— Нима? — промълви той.

Японката го стрелна с мамещ поглед.

— Да. Твоят приятел трябва да е страхотен човек, за да вдъхнови такава храброст. Такава храброст, господин Феър Факс, рядко се среща. И е съблазнителна. Опияняваща.

Феърфакс мъчително преглътна.

— Хм…

— И затова ще те оставя жив. За да помогнеш на приятеля си — и за да се срещнем при по-справедливи обстоятелства. Но запомни, Дейвид Феър Факс, ако пак се озовем заедно в ситуация, в която ти защитаваш своя приятел, повече няма да има милост.

Тя прибра пистолета в кобура си, обърна се и вмъкна гъвкавото си тяло в ниската си спортна кола.

И изчезна.

Феърфакс проследи с поглед светкавично отдалечилата се хонда, която се стрелна надолу по рампата. Обезглавеният труп на Томпсън Олифант лежеше на бетона до него, слънцето изгряваше в далечината и воят на полицейските сирени разкъсваше утринната тишина.

Крепосттпа дьо Валоа, Бретан, Франция

26 октомври, 14:00 местно време (08:00 ИСВ САЩ)

Тримата минаха по каменния мост, който свързваше крепостта дьо Валоа с континентална Франция.

Шейн Скофийлд.

Либи Гант.

Алоишъз Найт.

Всеки носеше по една бяла медицинска кутия.

Три кутии. Три глави.

Благодарение на факта, че Скофийлд бе един от най-търсените хора в света — и че им предстоеше да влязат в сърцето на този лов, — капитанът и Гант бяха частично дегизирани.

Бяха с мастиленочерни бойни униформи и каски на ИО–88, взети от командосите в товарния самолет. Освен собственото си оръжие двамата носеха и автомати „Метална буря“. За допълнителен ефект брадичката на Скофийлд беше превързана с окървавен бинт и беше с обикновени слънчеви очила, просто за да скрие лицето си.

В джоба на бедрото си обаче носеше едно от модифицираните навигационни устройства на Найт.

Черния рицар натисна звънеца на замъка и каза:

— Тъй като съм единственият от трима ни, който го е правил и преди, аз ще занеса главите на оценителя. Той ще ви помоли да изчакате в някаква охраняема зона.

— Каква охраняема зона?

— Оценителите не се отнасят любезно с ловците на глави, които се опитват да нахлуят при тях и да им откраднат парите. Случвали са се такива неща. Затова оценителите обикновено имат доста кофти охранителни системи. А ако оценителят е този, който си мисля, той не е много симпатичен човек. Във всеки случай просто дръж под око навигатора. Не съм сигурен колко информация ще успея да изсмуча от неговия компютър, но да се надяваме, че ще сваля достатъчно, за да открием кой плаща този лов.