Матю Райли - Плашилото

Нямаше спасение.

Мачетето засвистя напред.

И се заби в облегалката зад главата на Феърфакс — стоманеното му острие спря — неподвижно — на милиметър от дясното му ухо.

Господи!

Но сега Зулуса беше до тях. Някак си бе успял да се придвижи напред въпреки постоянно завиващата линейка.

Петият етаж…

Феърфакс присви очи и се съсредоточи.

Настъпи газта до дупка.

Линейката увеличи скоростта.

Стигнаха края на спираловидната рампа с шейсет и пет километра в час — автомобилът още малко и щеше да се преобърне: движеше се само на две колела.

И тогава излязоха на покрива — в този час съвсем пуст. Феърфакс изправи волана и линейката отново се тръшна на четири колела. Рязката промяна на посоката накара Зулуса да отхвърчи към другата страна на задното отделение и да се блъсне в стената… а мачетето остана забито в облегалката.

Без да отпуска газта, Феърфакс насочи линейката право към ръба на пустия покрив и извика:

— Доктор Олифант! Пригответе се да скочите!

Понесоха се към ръба на покрива, към смешно ниския му парапет.

Феърфакс се размърда на мястото си.

— Готови… на три. Едно… Две… Т…

Зулуса се хвърли напред и сграбчи и Феърфакс, и Олифант!

Феърфакс се смая.

Сега никой от тримата нямаше да се спаси!

Ръбът на покрива се приближаваше към тях с невероятна бързина… и в отчаянието си той рязко завъртя волана и удари спирачки.

Линейката поднесе и диво се завъртя.

И вместо да се блъсне в парапета челно, както бе възнамерявал Феърфакс, тя с писък на гуми описа пълен кръг и се заби в оградата със задната си броня .

Задният й край проби парапета, линейката се стрелна от покрива на шест етажа над земята и заедно с Феърфакс, Олифант и Зулуса пропадна…

… само около три метра.

Когато движещият се назад автомобил изхвърча от ръба и проби оградата, предната броня се закачи за един оцелял парапетен стълб и задържа линейката за покрива.

Падането й рязко спря.

И тя увисна вертикално от последния етаж на паркинга. Отворените й задни врати се клатеха.

Всичко вътре, което трябваше да е хоризонтално, сега стана вертикално.

Олифант все още седеше на дясната седалка, само че с лицето нагоре, притиснал гръб към облегалката.

Феърфакс нямаше такъв късмет.

Когато се бяха блъснали в перилата, Зулуса го беше измъкнал от седалката и го бе изтеглил в задното отделение.

После обаче линейката беше заела вертикално положение и двамата се бяха прекатурили.

И докато падаха към отворените задни врати, под които се виждаше шестетажната пропаст, се бяха вкопчили кой в каквото намери.

Огромният наемник се бе хванал за носилката. Феърфакс се държеше за една лавица на стената.

И двамата висяха над зейналите под тях задни врати.

Ала Зулуса не беше свършил.

Все още искаше да докопа Олифант.

Посегна нагоре към мачетето си, забито в облегалката за глава на седалката.

— Не! — извика Феърфакс и се хвърли напред.

Късно.

Зулуса стисна дръжката на мачетето и го издърпа.

После погледна младежа с кръвясалите си очи и устните му се разтеглиха в зловеща жълтозъба усмивка.

— Чао-чао! — изломоти той и се приготви да нанесе последния удар с мачетето.

— Както кажеш, нещастник — отвърна Феърфакс.

Зулуса замахна.

Острието засвистя към главата на Феърфакс.

В същия момент младият мъж изрита ключалките, които задържаха колелата на носилката.

И тя пропадна като камък през отворените задни врати…

… заедно със Зулуса!

Пред погледа на Феърфакс чернокожият исполин полетя надолу с носилката и облещените му очи бързо се отдалечиха.

Носилката се преобърна във въздуха и Зулуса пръв се блъсна в земята. Падна върху бетона с отвратително тупване и вътрешните му органи се пръснаха. Ала все още беше жив.

Не задълго. След миг предният край на носилката се стовари върху главата му и я смаза като орех.

На Феърфакс и Олифант им трябваха пет минути, за да се измъкнат от увисналата линейка, но все пак успяха да се проврат през предното стъкло и задъхани да седнат на покрива.

Феърфакс надзърна надолу към линейката, все още увиснала от ръба на паркинга.

Изпадналият в шок възрастен лекар пелтечеше:

— Съкращението означава… бързина на… бързина на нервно-моторната реакция… тествахме американски и британски войници за бързина на реакцията, реакция към определени стимули… всевъзможни стимули: зрителни, слухови, осезателни…_рефлекси_… всичко се свеждаше до рефлексите им… Господи, тествахме над триста души и всички имаха различна бързина на реакцията… някои бяха адски бързи, други бяха несръчни и мудни.