Матю Райли - Плашилото

— Доктор Олифант! Чуйте ме! Казвам се Дейвид Феърфакс и съм от Разузнавателното управление на министерството на отбраната. Не съм от големите герои, обаче в момента не разполагате с друг! Ако искате да се измъкнете, елате с мен!

Олифант протегна ръка. Феърфакс я хвана и изправи лекаря на крака. После двамата се провряха покрай още размахващия ръце Зулус и изскочиха покрай регистратурата под лъчите на ранното утринно слънце.

Автоматичните плъзгащи се врати се отвориха пред тях — и в същия миг стъклата им бяха пръснати от автоматичен огън.

Зулуса идваше по петите им.

Точно пред входа на спешното отделение беше паркирана линейка.

— Качвайте се! — извика Феърфакс и отвори лявата врата. Олифант скочи на другата седалка.

Младежът запали двигателя и настъпи газта. Линейката рязко потегли, ала не и преди двамата да чуят зловещ трясък някъде отзад.

Феърфакс изпъшка.

В страничното огледало видя Зулуса да стои на задната броня, вкопчен в парапета на покрива на линейката.

Автомобилът напусна навеса пред спешното отделение и с писък на гуми навлезе в паркинга.

Феърфакс мина през една канавка и някакъв затревен участък с надеждата да събори Зулуса от бронята. Линейката с диво разтърсване профуча през втора канавка и младежът бе сигурен, че никой не може да се е задържал след такова препятствие.

Ала в този момент задните врати се отвориха и Зулуса се вмъкна вътре!

— Мамка му! — извика Феърфакс.

Исполинът вече не носеше автомата си, тъй като го беше хвърлил, за да се хване с две ръце.

Но сега, след като вече бе в безопасност в линейката, той извади изпод шлифера си дълго мачете и се вторачи във Феърфакс и Олифант с дива ярост в кръвясалите очи.

Феърфакс погледна мачетето.

— Божичко…

Зулуса се метна напред през задното отделение и прескочи носилката.

Феърфакс трябваше бързо да направи нещо.

Видя, че пътят пред него се разделя — едното платно завиваше наляво към изхода, другото продължаваше надясно нагоре по полукръгла бетонна рампа, водеща към многоетажния паркинг на болницата.

Избра дясното платно, рязко завъртя волана и когато потеглиха по спираловидната рампа, настъпи газта до дупка — поради центробежната сила на скоростния им завой Зулуса изгуби равновесие и се блъсна в стената, което временно спря напредването му.

Но това нямаше да трае дълго, помисли си Феърфакс. Паркингът бе висок само шест етажа.

Оставаха му пет етажа да измисли нещо друго.

В същото време бясното изкачване на линейката по тясната спираловидна рампа беше наблюдавано от отсрещния тротоар.

От една поразителна красавица с дълги крака, мускулести плещи и студени японски очи.

Истинското й име бе Алиса Идеи, но в света на наемниците я познаваха като Снежната царица. Вече беше получила наградата за главата на Деймиън Полански и сега преследваше Олифант.

Носеше само черна кожа — тесен панталон с ниска талия, рокерско яке и ботуши. Дългата й черна коса бе завързана на опашка. В кобурите под мишниците й имаше два модерни автоматични пистолета „Щайер“ СПП.

Тя запали хондата си, потегли от тротоара и се насочи към многоетажния паркинг.

Линейката на Феърфакс с писък на гуми хвърчеше нагоре по рампата и отворените й задни врати диво се клатеха.

Стигнаха до третия етаж.

Още три етажа преди да излязат на покрива — преди Зулуса отново да може да се движи свободно.

Ала сега Феърфакс знаеше какво ще направи.

Щеше да остави линейката да падне от покрива на паркинга — и в последния момент да скочи заедно с Олифант.

— Доктор Олифант! — извика той, като хвърли поглед назад към Зулуса. — Слушайте ме, слушайте ме внимателно, защото не знам дали ще имаме друга възможност да разговаряме за това! Вие сте обект на международен лов на хора!

— Какво?!

— За главата ви е обявена награда осемнайсет милиона долара! Мисля, че е свързано с проучването на НАТО за БНМР, което сте направили през деветдесет и шеста заедно с някой си Никълсън в Центъра за медицински проучвания! Какво значи БНМР?

Олифант се намръщи. Все още беше в шок и не беше лесно да осмисли този въпрос при положение, че животът му се намираше в опасност.

— Ами… значи…

Линейката продължаваше главоломното си изкачване.

Четвъртият етаж. После нагоре.

— Беше нещо… нещо като съветските тестове „Кобра“, тест за…

Младежът отново хвърли поглед към Зулуса — и не щеш ли видя, че дяволската фигура на наемника е по-близо, отколкото очакваше. Всъщност той вече замахваше с мачетето си към главата на Феърфакс !