Джонатан Раб - Ръкописът Q

— Дали това ще те направи по-щастлив?

— Светът ще стане по-щастлив. Кажи сега какво става?

— Преди два дни стаите ми бяха претърсени основно…

— Вече ми го каза — прекъсна го Пиърс.

— Да, но… аз ги заварих. Трима души.

— Какво? — Пиърс се опита да скрие недоверието си. — Защо не отиде в полицията?

Чезаре пренебрегна въпроса и продължи:

— Беше по време на вечернята. Бях уморен — не бях спал достатъчно предишната нощ, когато работихме със Себастиано. Помислих си, че ще е добре да полегна. Очевидно са си мислили, че това е най-подходящото време за тяхната работа. Когато им казах, че ще ида при абата, те ми отговориха, че именно той им е дал разрешение да прегледат стаите ми.

— Абатът?!

— Да. После единият ми показа удостоверението си: Службата за сигурност на Ватикана. Много добре знаеш, че полицията не се меси в работите на Ватикана.

Няколко секунди Пиърс не промълви дума. После попита:

— И затова ти скри свитъка?

— Да. — Чезаре кимна. — Полицията нямаше да е от полза. А абатът… нали точно той ги бе пратил.

— И какво им каза?

— Това, че доколкото знам, моите две стаи не са част от Ватикана. Те не видяха в това нищо смешно.

— Има си хас!

— Разпитваха ме, дали Себастиано ми е дал нещо. Попитах ги дали не му се е случило нещо. Те отново ми зададоха въпрос дали ми е дал нещо. И така нататък. Не знам защо им отговорих отрицателно. Имаше нещо в тях, нещо, което ме караше да защитавам приятеля си. Може би грешах. Може би трябваше да им дам това, което искаха.

— Аз щях да постъпя по същия начин — рече Пиърс. — Казаха ли нещо друго?

— Искаха да знаят дали Себастиано ми е говорил за нещо, открито напоследък в църквата.

— Споменаха ли въобще свитъка? Обясниха ли какво е това?

— Не. Попитах ги защо ватиканската служба за сигурност е излязла така далеч от границите си. Казаха ми, че това не било моя грижа. После продължиха с въпросите. И всеки път им казвах, че съжалявам, но не знам какво търсят.

— И те ти повярваха?

— Нямам представа. Но накрая си тръгнаха.

— И това ли беше всичко? Нищо друго ли не се случи до историята в подземието?

— Нищо друго ли? — допита изненадано Чезаре. — Е, нищо, ако не смяташ смъртта на Себастиано за нещо дребно.

Пиърс се обърна към него.

— Знаеш, че нямам предвид това. — Почака, после попита: — И това е всичко, което казаха, така ли?

— Да. — Чезаре закима, после спря. — Не, имаше и още нещо… Когато си тръгваха, единият… единият каза: „Ние знаем за Съвършената светлина“. И допълни: „Не бъдете толкова глупав да си мислите, че можете да я скриете от нас“. — Той погледна Пиърс. — Стори ми се доста странно. Разбира се, нямах представа какво има предвид. Мислех си, че е във връзка със Свети Дух или…

— „Съвършената светлина“? — повтори Пиърс с внезапно напрегнат тон. — Сигурен ли си, че каза точно това?

— Мисля, че да — отвърна Чезаре, забелязал промяната в гласа му. — Да, така беше. Както казах, думите бяха странни… — Предполагам, че го каза като някакъв вид заплаха. Очакваше да го разбера. Очевидно нещо ми се губи.

— Това не е било във връзка със Светия Дух. — Пиърс гледаше пред себе си. — Имал е предвид Съвършената светлина.

— Да де… — повтори италианецът малко озадачено. — Нали точно това казах.

— Съвършената светлина, Истинското възнесение — каза Пиърс. — Може би не е толкова абсурдно.

— Какво да не е толкова абсурдно?

— Съвършена светлина, Истинското възнесение — това е молитва, Данте. Молитва на манихеите. Предполага се, че е съставена от слова на Иисус.

— Молитва ли?

— Предавана е само устно — обясни Пиърс. — Никога не е имало писмен текст. Или поне така казва свети Августин. — Той се обърна към монаха. — Абсолютно сигурен ли си, че онзи мъж е казал точно тези думи?

— Да! — Чезаре внезапно се оживи. — И може би свитъкът е именно това… Съвършената светлина?

— Нямам представа — поклати глава Пиърс.

— Искаш да кажеш, че една молитва е била причина тези мъже да ми ровят из жилището, така ли? — Чезаре внезапно кипна. — Причината да ме преследват в „Сан Клементе“ и в старата църква? И Себастиано е убит заради една молитва, така ли? — Последната мисъл го ядоса още повече. — Не вярвам в това, Иън. Това е абсурд! Една молитва не може да обясни това, което се случи.

— Разбирам, но нямам друг отговор, който да те задоволи. Искаше връзка с манихейството. Е, това е. Колкото и да е странно. — Пиърс скочи на крака. — Сигурен ли си, че същите трима бяха и в тунелите?