Карън Рафърти - Докосването на нощта

Ариел инстинктивно погледна към „Вещерска отвара“ и се разтрепери неудържимо. Всичко, което можеше да види бяха сребърния блясък на очите на Лусиен Моргрет и долната половина на лицето му, осветена от страховитата, пулсираща светлина, която излъчваше кристалът на гърдите му. Несъмнено той я беше спасил от нападателите, но това не го правеше по-малко заплашителен.

Като изпусна тих, ужасен стон, Ариел се обърна и се втурна към колата си. Щом я достигна, припряно отключи вратата, хвърли се вътре и затърси гнездото на ключа. За щастие двигателят запали отведнъж и Ариел потегли, преди още да беше включила фаровете.

Щом зави зад ъгъла и натисна педала на газта, Ариел прошепна:

— О, Боже, Арманд! В какво ни забърка този път!

Лусиен изруга, наблюдавайки как колата на Ариел изчезва зад завоя. След това погледна към лежащите на тротоара мъже, които възнамеряваха да я изнасилят. Можеха да се чуят стоновете им. Изруга отново. Вероятно щеше да се наложи да извика линейка, което щеше да привлече вниманието на властите към него и към бара. Защо й се беше притекъл на помощ? След като тя беше достатъчно глупава да дойде тук посред нощ, значи заслужаваше онова, което си просеше.

Но сексуалното насилие беше едно действие на човешките същества, което той не можеше да разбере. Средният мъж действаше на примитивно равнище. Независимо от интелекта му, изглежда че той беше ръководен от егото и либидото си. От друга страна средната жена изглеждаше контролирана от емоциите и не прибягваше много до разума си. Тези две отличителни черти я правеха извънредно опасна и в същото време крайно безпомощна.

Докосна кристала, за да определи нараняванията на нападателите на Ариел. Единият мъж беше само зашеметен и скоро щеше да дойде в съзнание. Другият имаше счупен крак, няколко счупени ребра и сътресение на мозъка. Състоянието му не беше критично, но определено се нуждаеше от медицинска помощ.

Лусиен стисна кристала по-здраво и се вмъкна в умовете на двамата мъже. Изтри спомените им за Ариел Дантес и пресъздаде сцена, в която те се нападаха взаимно по време на пиянска свада.

След като се увери, че е имплантирал образа, той стисна кристала с две ръце, като потърси контакт с всички простосмъртни, които бяха видели Ариел да влиза в бара. Броят им беше по-голям, отколкото беше предполагал и му се наложи да се концентрира изцяло, за да изтрие спомените им. И без това Ариел вече беше ходила в полицията. Не можеше да си позволи по някакъв начин да свържат разказа й с него.

Когато свърши, тялото му беше отслабнало и разтреперано. Отдавна не беше правил такива усилия. Изтощението му се стори ободряващо. Най-сетне, след всичките тези години отново действаше като магьосник!

Върна се в бара и се обади на бърза помощ да изпратят линейка за наранения мъж. Докато чакаше да дойдат линейката и полицията, Моргрет се опита да реши какво да прави с Ариел Дантес. Или трябваше да я спре, или да й помогне, но каквото й да решеше, трябваше да го стори преди да е минала полунощ. Защо беше повярвал на Арманд Дантес, когато му се беше заклел, че няма да каже на никого за него? Трябваше да се досети, че не може да се довери на Арманд. В края на краищата, той беше само един простосмъртен.

Изпусна раздразнена въздишка. Колкото и да му се искаше да отхвърли твърдението на Ариел, че брат й е в беда, не можеше да го направи. Докато сондираше умът й, откри, че тя и Арманд са близнаци, а от онова, което беше прочел, знаеше, че близнаците често притежават силна мисловна връзка. Щом Ариел чувстваше, че брат й е в опасност, това означаваше, че сборището най-вероятно го беше заподозряло.

Обаче вероятно Арманд беше успял да изпие отварата, предизвикваща амнезия, която Лусиен му беше дал, защото в противен случай досега Гейлън щеше да е тук. Това означаваше също така, че Гейлън беше решил да задържи Арманд като пленник, защото, ако го беше пуснал, Лусиен щеше да се свърже с него в мига, в който Арманд напуснеше земите на сборището.

Лусиен прекара пръсти през косата си, докато се мъчеше да реши какво да прави. Ако подозренията му се окажеха верни, тогава отварата можеше да спре да действа всеки миг. Когато това се случеше Гейлън щеше да получи търсените отговори и Арманд, Лусиен и Ариел Дантес щяха да попаднат в сериозна опасност.

Щом чу воят на сирените, Лусиен измъкна от касата монета и я подхвърли във въздуха. Хвана я и я плесна на опакото на дланта си. Ако е ези, ще помогне на Ариел. Тура, ще я остави сама да се оправя с Гейлън.