Карън Рафърти - Докосването на нощта

Моргрет кръстоса ръце пред гърдите си и се загледа в нея с изражение, лишено от емоции, с което видът му стана още по-заплашителен. При все че страхът трептеше в нея, гневът и гордостта я накараха да посрещне погледа му с изправена глава. Беше тук, за да открие брат си и проклета да бъде, ако позволи на този мъж да я изплаши до смърт.

— Какво искате от Моргрет? — попита той, след като сякаш цяла вечност бяха стояли втренчени един в друг.

Ариел изпусна мислено облекчена въздишка. Най-накрая бе отбелязала някакъв напредък.

— Въпросът е личен и предпочитам да го обсъдя с мистър Моргрет.

— Ако искате да му предам съобщение, ще трябва да кажете нещо повече от това.

— Добре. Казвам се Ариел Дантес и искам да говоря с него за брат си, Арманд.

Загледа се в лицето му за някакъв признак, че тези имена му говорят нещо, но не видя да потрепва дори един мускул. Изведнъж Моргрет вдигна ръка и погали кристала. В мига, в който той го докосна, Ариел почувства леко разтърсване. Изпита смътното усещане, че нещо нахлува в нея.

Чувството се засили, щом той присви очи замислено и обяви:

— Аз съм Моргрет. Какво искате да питате за брат си?

— Той изчезна и сега го търся.

Моргрет посочи към помещението зад нея.

— Както сама виждате, него го няма тук.

— Знам, че не е тук — нетърпеливо рече тя. — Искам да ми кажете как да го открия.

— Това място прилича ли ви на бюро „Изгубени вещи“?

Ариел усети, че ще избухне, но се сдържа. Беше прекалено близо до онова, което желаеше, за да се поддава на предизвикателствата му.

— Мистър Моргрет, Арманд ми разказа за вас. Разбирам неохотата ви да разговаряте с мен, но брат ми изчезна. Вие сте единствената ми следа към него.

— Кое ви кара да мислите, че е изчезнал?

— Не ми се е обаждал от шест седмици.

— Не бих казал, че това е необичайно. От онова, което ми разказа брат ви, за него е нещо обичайно да живее под чужда самоличност понякога в продължение на месеци.

— Повтаряте думите на полицията! — раздразнено възкликна тя. — И ще ви кажа точно това, което казах и на тях. Без значение колко дълбоко е бивало прикритието на Арманд, той винаги ми се е обаждал веднъж месечно, за да ме извести, че е добре.

— Били сте в полицията?

В гласът му се прокрадна режеща нотка. Моргрет без предупреждение сграбчи кристала, което накара Ариел да се сепне. Чувството за нахлуване в нея се върна, като предизвика странно трептящо усещане, което бързо се разля от главата до петите й.

Каза си, че само си въобразява. Но самоуспокоението не облекчи безпокойството й, тъй като очите на Моргрет бяха станали почти непрозрачни, а кристалът сякаш тлееше с неземна светлина.

Почувства, че се намира в опасност и преглътна, щом осъзна, че бе толкова нетърпелива да се срещне с Моргрет, че не беше казала никому къде отива. Как можа да постъпи толкова глупаво? Арманд не започваше да разследва някого, ако не беше опасен, а Моргрет принадлежеше към магьосническата секта, с която брат й се беше захванал. Този мъж сигурно можеше да я убие както си седеше на бара и от вида на клиентите му, беше сигурна, че едва ли някой щеше да си помръдне пръста, за да й помогне.

За всеки случай се огледа наоколо за някой човек с приятелско лице, който би могъл да й се притече на помощ. Всичко, което откри, бе, че мъжете, които я бяха гледали похотливо, бяха напуснали бара. Насочи вниманието си обратно към Моргрет.

— Не казах на полицията за вас, мистър Моргрет — рече тя, ненавиждайки се за разтреперания глас, но не можеше да го овладее.

— Само защото те не ви приеха на сериозно.

Отговорът му я сепна. Откъде беше узнал това? Но отново се досети за отговора. Ако полицията я беше взела на сериозно, сега тук щяха да стоят те, а не тя. Тогава защо се чувстваше така, сякаш той четеше мислите й?

Беше заради тези негови очи... и ръката му, която бавно галеше кристала.

— Независимо каква е причината, не им казах. И ако ми кажете къде е Арманд, няма да възникне нужда да им разказвам в бъдеще — посочи тя.

Ъгълчетата на устните му леко се повдигнаха, сякаш думите й му се бяха сторили забавни, но Ариел почувства прикритата неприязън, когато Моргрет провлече:

— Заплашвате ли ме?

Ариел понечи да отрече предположението му, но след това осъзна, че му беше отправила заплаха, колкото и слаба да беше тя.

— Да, предполагам! Но целта ми не е да усложнявам живота ви, мистър Моргрет. Просто искам да открия брат си.

Той свали ръката си от кристала.