Карън Рафърти - Докосването на нощта

— Нямам представа къде е брат ви в момента.

Ариел се намръщи на опита му да отклони въпроса й.

— Мистър Моргрет, не ви питам къде е в момента. Ще ми свърши работа и най-грубото насочване.

— Това не мога да ви кажа.

— Искате да кажете, че няма да ми кажете — възрази тя.

— Тънкостите на спора няма да променят нищо, мис Дантес.

— Вижте, мистър Моргрет, говорим за брат ми. Ако той е в опасност, значи трябва да му помогна.

— Мога да ви уверя, че Арманд е в безопасност.

— Ако е в безопасност защо не ми се обажда?

— Може би е зает или е забравил да ви се обади.

— Не — отхвърли догадката Ариел с решително тръсване на главата си. — Арманд никога не би ме забравил. Единствената причина да не ми се обади е, че е в беда. Трябва да ми кажете как да го открия.

— Не мога да ви помогна.

— Искате да кажете, че няма да ми помогнете.

— Отново се хващате за думите.

— По дяволите! — отчаяно извика Ариел. — Брат ми е в беда заради вас. Не се ли чувствате поне малко отговорен?

— Нямате никакви доказателства, че е в беда.

— Чувствам го със сърцето си и това доказателство ми стига. Трябва да ми кажете къде е отишъл.

Моргрет поклати глава и я изгледа продължително.

— Ами ако грешите, мис Дантес? Какво ще стане, ако се втурнете да му помагате и само разрушите прикритието му? Какво ще каже той, ако унищожите шест седмици тежък труд?

— Първо, не греша — натъртено заяви тя. — Второ, имам достатъчно разум, за да не се втурна към него просто така. Ще тръгна с някакъв план.

— План как да се справите с цяло сборище? — присмя й се той. — Нямате представа накъде искате да отидете.

— Значи можете да ми кажете къде да отида. Трябва да открия Арманд. Моля ви, мистър Моргрет, помогнете ми!

В очите му проблесна нещо и за миг Ариел помисли, че е успяла. Но след това изражението му стана сурово и Моргрет поклати отрицателно глава. Сълзите на разочарованието изгаряха очите й, но Ариел примигна, за да ги възпре. Не беше победена. Щеше да намери Арманд без помощта на Лусиен Моргрет.

Стана на крака и заяви решително:

— Довиждане, мистър Моргрет.

— Къде отивате?

— Да намеря брат си.

— Стойте настрана, мис Дантес. Ако не ме послушате, ще...

— Какво ще направите? — подкани го тя, щом Моргрет замълча.

— Ще се наложи да ви спра.

Думите му прозвучаха безстрастно, но на Ариел й беше достатъчен само един поглед в очите му, за да разбере, че опасността беше истинска. Но странно, вместо да се изплаши, тя само се разгневи.

— Очевидно е, че нямате никакво семейно чувство, мистър Моргрет. Ако имахте, щяхте да разберете, че за да помогна на брат си съм готова да сторя всичко, в това число и да ви се противопоставя — при тези думи тя се обърна и се отдалечи горделиво.

Но в мига, в който вратата се затвори зад нея, гневът й се изпари и се завърна страхът. Наистина, докато беше вътре, нощта беше паднала и беше станало по-тъмно отколкото бе предполагала. Откъм бара не идваше никаква светлинка и един бърз поглед към прозорците й показа, че стъклата са боядисани. Погледна с неохота през рамо към вратата и потрепери от погнуса. Свръхестественият вид на отцеждащата се кръв беше още по-отчетлив и й напомни за заплахата, която Моргрет й отправи на раздяла.

Като извади сълзотворната граната от джоба си, тя пое бързо към колата си. Улицата беше тиха, като изключим шумолящите звуци, чиито произход не беше ясен. Наложи й се да подтисне желанието си да се втурне в луд бяг, тъй като се боеше да не се препъне по разнебитения тротоар. Ако някой я следваше, нямаше да успее да се отбранява, ако се спънеше и паднеше.

Беше изминала половината пряка, когато чу стъпки зад себе си. Хвърли нервен поглед през рамо, но не видя нищо друго, освен съвсем слабото червеникаво мъждукане от вратата на „Вещерска отвара“.

Паниката я прониза. Там имаше някой. Наблюдаваха я нечии очи и изведнъж си спомни думите на Моргрет: „Тези мъже не са склонни да дават пари за онова, което могат да получат безплатно.“ Ускори още крачките си.

Почти се беше добрала до ъгъла, когато чу изплашен вик. Макар разумът да й подсказваше да бяга колкото й държат краката, Ариел се обърна навреме, за да види един мъж, издигнат във въздуха от някаква неведома сила. Невярваща на очите си видя как невидимия нападател отхвърля мъжа назад. Човекът се строполи на тротоара с такава сила, че Ариел чу как се счупи някаква кост.

— Какво става, по дяволите! — извика другият мъж, докато подобно другия не бе издигнат във въздуха и запратен настрани. Удари се в стената на една сграда и се свлече на земята в сгърчена купчина.