Робърт Шекли - Разрешително за убийство

Били Бояджията тихичко се прокрадваше по улицата. Металната му значка пробляскваше на светлината на звездите. В едната си ръка държеше къса тежка тояга, а в другата — чифт саморъчно направени белезници. Лицето му изглеждаше зловещо в нощния полумрак. На него беше изписана твърда решимост на всяка цена да изкорени престъпността, каквото и да означаваше тази дума.

Том затаи дъх, когато Били мина на десет крачки от него. Опита се тихичко да се измъкне назад, но плячката му издрънча в торбата.

— Кой е там? — изкрещя Били. Като не получи отговори, той започна бавно да се обръща и да се взира в тъмното. Том отново се сля със стената. Беше сигурен, че Били няма да го забележи, защото имаше слабо зрение — нали му се налагаше постоянно да смесва бои и прахта попадаше в очите му.

— Ти ли си, Том? — попита Били с най-дружелюбен тон.

Том тъкмо се канеше да отговори, когато забеляза, че началникът на полицията е вдигнал тоягата над главата си, готов за удар. Замръзна.

— Все пак ще те хвана! — ревна Били.

— Виж какво, хващай го утре заран! — извика Джеф Хмела, показвайки се от прозореца на своята къща. — На някои от нас ни се спи!

Били продължи нататък. Когато се скри зад ъгъла, Том побърза към къщи и изсипа плячката на пода, до останалите трофеи. Видът на откраднатото събуди в него чувството за изпълнен дълг.

След като се подкрепи с чаша студена бира, Том си легна и моментално потъна в дълбок, мирен сън, необременен с никакви сънища.

На другата сутрин той отиде де погледне как върви строителството на малкото червено училище. Братята Дърводелци се трудеха неуморно, някои от селяните им помагаха.

— Как е? — весело им подвикна Том.

— Напредваме — отговори Марви. — Но щеше да върви по-бързо, ако пилата ми беше тук.

— Пилата ти? — повтори Том недоумяващо.

Изведнъж се сети — та нали я открадна през нощта. Тогава някак си не я възприемаше като вещ, която принадлежи някому. Пилата, пък и всичко останало, бяха просто вещи, които трябваше да се откраднат. Той изобщо не се замисли за това, че тези предмети се използват, че може да потрябват на някого.

Марви Дърводелеца попита:

— Как мислиш, Том, мога ли да си взема обратно пилата за малко? За два-три часа, а?

— Ами… не знам — отговори Том, като се намръщи. — Нали разбираш, тя практически е открадната.

— Ясно, така е… Но ако можех да си я взема за малко…

— Ще трябва да я върнеш.

— Разбира се, че ще я върна — възмути се Марви. — Да не мислиш, че ще задържа нещо, което на практика е откраднато?

— В къщи е, заедно с другата плячка.

Марви благодари и веднага тръгна да си вземе пилата.

Без да бърза, Том тръгна да се разхожда из селото. Кметът стоеше в двора и гледаше небето.

— Ти ли ми задигна бронзовата табела, Том? — попита той.

— Естествено — с готовност отговори той. — Нали това искахте?

— О! Просто се поинтересувах. — Кметът посочи небето: — Виждаш ли?

Том погледна нагоре.

— Какво?

— Черната точка до малкото слънце.

— Виждам я. Е, и?

— Залагам главата си, че това е инспекторският кораб, който лети насам. При теб как вървят работите?

— Мисля, че напредвам — отвърна Том малко неуверено.

— Разработи ли вече план за убийството?

— Нещо не ми се удава — каза Том. — Да си призная честно, нищичко не съм направил по въпроса.

— Я да влезем в къщи — каза кметът. — Трябва да поговоря с тебе.

В прохладната, затъмнена с щори стая той наля две чаши бира и любезно посочи един стол на Том.

— Времето ни изтича — мрачно заговори кметът. — Инспекторът може да пристигне всяка минута. А на мен ми се свива стомаха. — Той посочи междупланетното радио. — Пак проговори. Нещо такова: колониите трябва да са готови да проведат мобилизация. Дявол знае какво е това. Като че ли и без това ми е малко работата.

Кметът хвърли суров поглед на Рибаря.

— Сигурно ли е, че не може да се мине без убийство? — попита Том

— Сам знаеш, че не може — каза кметът. — Убийството е единственият показател, по който изоставаме.

Влезе Били Бояджията — с нова униформена риза, синя, с блестящи метални копчета — и се пльосна на един стол.

— Уби ли вече някого, Том?

Кметът уточни:

— Иска да знае дали наистина е необходимо.

— Разбира се — каза началникът на полицията. — Прочети която и да е древна книга.

— Кого мислиш да убиеш, Том? — попита кметът.

Том се размърда неспокойно, нервно пукайки пръсти.

— Е?

— Добре, ще убия Джеф Хмела.

Били бързо се наведе напред.