Робърт Шекли - Разрешително за убийство

Кметът уморено плесна с ръце:

— Били, нима наистина не разбираш? Трябва да отчетем поне едно престъпление в селото. И ти трябва да помогнеш за това.

— Добре, кмете — вдигна рамене Били. — Просто исках да изпълня дълга си. — Той се обърна, направи крачка в страни, после внезапно се озъби на Том: — Пак ще ми паднеш! Запомни: престъплението не води никого до добър край.

— Страшно му се иска да се отличи — обясни кметът. — Не му обръщай внимание, Том. Продължавай спокойно, открадни нещо. Трябва да приключим с това.

Без да отговаря, Том се отправи към зелената гора край селото, като си пробиваше път през тълпата.

— Къде отиваш? — разтревожено попита кметът.

— Ами… днес нямам настроение за кражби — отвърна Том. — Може би утре вечер…

— Не, Том, сега — настояваше кметът. — Не бива да отлагаме тая работа до безкрай. Започвай, ние ще ти помогнем.

— Разбира се, че ще помогнем — обади се Макс Тъкача. — Открадни тая риза, Том! И без това ти е в ръката.

— Виж, Том, тука има хубави кани за вода!

— Погледни само колко орехи имам!

Той огледа сергиите. Когато посегна за да прибере ризата на Тъкача, ножът му се изхлузи от пояса и падна на земята. От тълпата се дочу съчувствено хихикане.

Изчервявайки се, Том постави ножа на мястото му. После протегна ръка, грабна ризата и я натъпка в торбата си. Зад него се разнесоха одобрителни възгласи.

Като че камък падна от сърцето му и той неловко се усмихна:

— Мисля, че лека-полека ще свикна с тази работа.

— И още как!

— Знаехме, че ще се справиш!

— Хайде, приятел, открадни още нещо!

Том премина по пазара и открадна няколко въженца, кошничка с орехи и плетена шапка от трева.

— Според мен за днес стига — обърна се той към кмета.

— О’кей — съгласи се кметът. — Но това, както сам разбираш, не се брои — хората сами ти даваха нещата. Считай го за тренировка.

— О-о, не! — разочаровано промълви Том.

— Вече знаеш как се прави и следващия път ще ти бъде по-лесно.

— Може би.

— И гледай да не забравиш за убийството.

— Това наистина ли е необходимо? — попита Том.

— За съжаление, да — отвърна кмета. — Какво да се прави, колонията съществува вече повече от двеста години, а не сме извършили нито едно убийство. Нито едно! А ако вярваме на летописите, на всички останали колонии хората се убиват, даже и да нямат основателна причина за това.

— Добре де, ще се постарая — съгласи се Том.

Той си тръгна. Тълпата го изпрати с одобрителни възгласи.

Вкъщи Том запали фитила на лампата и си приготви вечеря. След като похапна, той дълго седя в дълбокото кресло. Беше недоволен от себе си. Не сполучи с първата си кражба. През целия ден го измъчваха тревоги и колебания. Наложи се хората едва ли не насила да му бутат в ръцете своите вещи, докато в края на краищата се реши да ги открадне.

Какъв крадец е той тогава?! И какво може да каже за свое оправдание?

Вярно, той никога не се е занимавал с такава работа, не може да свикне с нея и не вижда смисъл от извършването на престъпления. Но това не е причина, заради която да опропасти възложената му задача.

Том тръгна към вратата. Беше прекрасна, ясна нощ. Близо дузина близки звезди-гиганти блестяха ослепително в небето. Пазарният площад пак беше опустял. В къщите запалиха светлините.

Точно сега е време за кражби!

При тази мисъл по гърба му премина тръпка. Направо изпитваше гордост. Ето как се раждат престъпни идеи! Точно така трябва да стават кражбите — тихомълком, под прикритието на тъмнината.

Том набързо провери оръжието си, изсипа награбеното на пода и излезе.

Последните газови фенери по улиците бяха угасени. Том безшумно се прокрадна през селото. Приближи къщата на Роджър Превозвача. Големият Роджър беше оставил лопатата си отвън, подпряна на стената. Том я взе. Мина през още няколко къщи. Делвата за вода, собственост на мисис Тъкачката, стоеше на мястото си пред вратата. Том прибра и нея. По пътя към къщи му попадна малко дървено канче, забравено от някое дете на улицата. То също сподели съдбата на лопатата и делвата.

Том благополучно се прибра. Беше приятно развълнуван и реши да направи още един набег.

Този път се върна с бронзова табелка, свалена от къщата на кмета, с най-хубавата пила на Марви Дърводелеца и със сърпа на Джъд Фермера.

— Бива — каза си Том. Още един улов и можеше да счита, че нощта не е загубена.

Под навеса на Рон Каменоделеца се намериха чук и длето, а зад къщата на Алис Готвачката си хареса плетен стол. Тъкмо се канеше да отмъкне греблото на Джеф Хмела, когато чу някакъв лек шум. Той се притисна до стената.