Робърт Шекли - Разрешително за убийство

— Няма да върша такива работи — чистосърдечно си призна Том.

— Добре де, постави се на мое място — замоли се кметът. — Пристига инспекторът и среща Били Бояджията, дето сега е началник на полицията. Иска да види затвора. Пита: „Нито един задържан?“. Аз отговарям: „Разбира се. При нас няма престъпления.“. А той: „Няма престъпления? Но на всички Земни колонии се извършват престъпления. Това ви е добре известно.“. „Не ни е известно — казвам аз. — Понятие си нямахме какво означава тази дума, докато не прочетохме миналата седмица в речника.“. „Тогава защо сте построили този затвор? — ще ме попита. — И за какво ви е началник на полицията?“.

Кметът замълча и си пое въздух.

— Виждаш ли? Всичко ще се развали, защото инспекторът веднага ще разбере, че не сме истински земляни, че всичко е за отбиване на номера, че сме чужди елементи.

— Хм-м — Том тихо изсумтя, почти оборен от тези доводи.

Кметът продължи бързо:

— А иначе ще мога да кажа: „Разбира се, при нас също се извършват престъпления — както и на Земята. Имаме крадец и убиец, а пък един човек е комбиниран крадец-убиец. Бедният младеж имаше лоши наклонности и излезе толкова неуравновесен. Обаче нашият началник на полицията вече е събрал улики и в близките ден-два престъпникът ще бъде арестуван. Ще го затворим зад решетките, а после ще го амнистираме.“.

— Какво означава тази дума? — попита Том.

— Не знам точно, но ще го изясня. Виждаш ли сега колко важна птица е престъпникът?

— Да, по всичко изглежда, че сте прав. Само че защо аз?

— Всички останали ми трябват за други цели. Освен това, твоите очи са тесни и дръпнати, а така изглеждат всички престъпници.

— Не са ми толкова тесни очите. Не повече, отколкото на Ед Тъкача.

— Том, моля те. Всеки от нас прави каквото може. Не искаш ли да помогнеш?

— Искам, разбира се — неуверено каза Том.

— Прекрасно! Ще бъдеш нашият престъпник. И всичко ще е оформено както трябва.

Кметът подаде на Том документ. В него се казваше:

За сведение на всички

Приносителят на настоящото разрешително, Том Рибаря, официално се упълномощава да осъществява кражби и убийства. В съответствие с това той трябва да се крие в тъмни места, ползващи се с лоша слава и да нарушава закона.

Том два пъти прочете документа, преди да попита:

— Кой закон?

— Ще ти кажа веднага, след като го издам — каза кмета. — Всички колонии на Земята имат закони.

— И все пак, какво точно трябва да правя?

— Да крадеш. Да убиваш. Не е толкова трудно — кметът се приближи до шкафа с книгите и взе от лавицата старинен многотомник, озаглавен „Престъпникът и неговата среда. Психология на убийците. Изследване на мотивите за кражба“.

— Тук ще намериш всичко, което трябва да знаеш. Кради на воля, колкото можеш. А що се отнася до убийствата — едно ще е достатъчно. Не бива да се пристрастяваш.

— Правилно — кимна Том. — Може пък и да разбера кое как става.

Той взе книгите под мишница и си тръгна.

Денят беше нетърпимо горещ, а този разговор за престъпления го натъжи и разстрои много. Полегна в кревата и се зае с изучаването на древните книги.

На врата се почука.

— Влизай! — извика Том, търкайки очи.

Марви Дърводелеца, най-възрастният и най-дългият от всички рижи, високи братя Дърводелци, влезе, съпроводен от стария Джъд Фермера. Носеха голяма торба.

— Сега вече си престъпник, нали, Том? — запита Марви.

— Така изглежда.

— Тогава това е за тебе. — Те сложиха торбата на пода и извадиха от нея малка брадвичка, два ножа, харпун, палка и тояга.

— Какви са тия работи? — смая се Том, пускайки крака на пода.

— Оръжия, какво друго — тросна му се Джъд Фермера. — Какъв престъпник ще си, ако нямаш оръжие?

Том се почеса по врата.

— Сигурен ли си?

— Крайно време е сам да започнеш да си вършиш работата — все така враждебно каза Фермера. — Не чакай ние да правим всичко вместо тебе.

Марви смигна на Том.

— Джъд е много ядосан, задето кметът го назначи за пощальон.

— Аз моя дълг си го изпълнявам — каза Джъд. — Само че ми е противн да пиша всичките тези писма.

— Е, мисля, че не е чак толкова трудно — захили се Марви Дърводелеца. — Как ли се справят пощальоните на Земята? Колко повече писма трябва да напишат, а? Кой знае колко хора има! Е, Том, желая ти успех.

Те си отидоха.

Том клекна до оръжията, за да ги разгледа по-отблизо. Той знаеше какво представляват — в древните книги беше написано много за тях. Но на Ню Дилавър все още никой никога не беше използвал оръжие. Единствените животни на тази планета бяха малки, безобидни пухкави зверчета, заклети вегетарианци, изхранващи се само с трева. А да се употреби оръжие срещу човек — за това, разбира се, никой не се беше сещал.