Робърт Шекли - Разрешително за убийство

— Нищо, нищо, ще успееш — както винаги бавно, сериозно и важно каза Джордж. — Друг и да не може, ти ще се справиш.

— Вярваме ти, Том — успокои го Тъкача.

Той им благодари. Те изпразниха халбите и си тръгнаха. Том продължаваше да крои планове, съзерцавайки празната си чаша.

След един час Еди Пивото се прокашля смутено.

— Извинявай, Том, но… кога ще започнеш да крадеш?

— Ето, започвам — отговори той.

Стана от масата, провери дали оръжието е на мястото му и се отправи към вратата.

На пазарния площад вече се въртеше обичайната разменна търговия. Стоката беше натрупана на купчини върху сергии или сламени рогозки, постлани на земята. Размяната ставаше без пари, обменен курс също нямаше. За шепа саморъчно направени гвоздеи можеше да се получи ведро мляко или две риби, или обратното — в зависимост от това, кой какво искаше да размени и от какво имаше нужда. Да пресмята кое колко струва — с това никой не си натоварваше мозъка. Това беше единственият земен обичай, който кметът така и не успя да наложи в селото.

Когато Том Рибаря се появи на площада, всички го приветстваха.

— Крадеш по малко, а, Том?

— Давай, приятел, давай!

— Ще успееш!

Нито един жител на селото не беше присъствал на кражба и много им се искаше да видят как става това. Всички изоставиха стоките си и тръгнаха след него, жадно поглъщайки всяко негово движение.

Том изведнъж откри, че му треперят ръцете. Изобщо не му харесваше, че толкова народ ще гледа как краде. Трябва по-скоро да привършвам, реши той. Докато още имам сили.

Той спря внезапно пред купчината плодове, натрупани на сергията на мисис Мелник.

— Изглеждат доста сочни — небрежно подхвърли Том.

— Свежи, направо от градината — каза мисис Мелник. Тя беше дребна старица с блестящи очички. Том изведнъж се сети за безкрайните беседи, които тя водеше с майка му в онези далечни времена, когато родителите му бяха още живи.

— Да, на вид са доста сочни — отговори й той. Но вече съжаляваше, че не се спря пред някоя друга сергия.

— Добри са, добри са. Днес следобед съм ги брала — продължи да се хвали мисис Мелник.

— Сега ли ще започне да краде? — ясно се чу нечий шепот.

— Няма съмнение, гледай! — отговори му друг шепот.

Том взе голям зелен плод и започна да го разглежда. Зяпачите затаиха дъх.

— Да, наистина, страхотно изглежда — каза Том и внимателно постави плода обратно.

Тълпата въздъхна.

На съседната сергия стоеше Макс Тъкача с жена си и петте дечица. Бяха изнесли две одеяла и една риза. Когато Том се приближи, те се заусмихваха стеснително.

— Тая риза ще ти е точно по мярка — побърза да го увери Макс Тъкача. Много му се искаше хората да се разпръснат и да оставят Рибаря да работи на спокойствие.

Том само изсумтя и взе ризата.

Тълпата зашумя в очакване. Някаква девойка нервно захихика. Том хвана здраво ризата и започна да развързва торбата си.

— Стой! — Били Бояджията си пробиваше път през тълпата. На кръста му пробляскваше значка — стара земна монета. Изражението на лицето му съвсем ясно показваше, че той изпълнява служебните си задължения.

— Какво правиш с тази риза, Том? — попита Били.

— Аз?… Просто я разглеждам.

— Просто я разглеждаш, а? — Били се обърна и сложи ръцете си на гърба. После внезапно се завъртя на пети и насочи показалеца си към Том. — А на мене ми се струва, че това не е вярно. Мисля, че се канеше да я откраднеш.

Том не отговори. Държеше разтворена уличаващата го торба в едната си ръка, а в другата — ризата.

— Мой дълг е, като началник на полицията, да охранявам тези хора. А пък ти, Том, си подозрителен субект. Считам за необходимо да те прибера в затвора за по-нататъшно разследване.

Том наведе глава. Не очакваше такъв развой на нещата. Впрочем, беше му все едно.

Като го затворят, край с краденето. А когато Били го пусне, ще може да се захване пак с риболов.

Внезапно от някъде изникна кметът. Пешовете на ризата му се развяваха около обемистата талия.

— Били! Какви ги вършиш?

— Изпълнявам дълга си, кмете. Том се държеше някак подозрително. А в книгите пише…

— Знам какво пише в книгите — каза кметът. — Сам съм ти ги избирал. Не можеш да арестуваш Том. Поне засега.

— Но нали в селото няма друг престъпник — съкрушено каза Били.

— Аз какво съм виновен? — отвърна кметът.

Били стисна зъби упорито.

— В книгите пише, че полицията трябва да взима превантивни мерки. Затова се опитах да попреча на извършването на престъпление.