Робърт Шекли - Разрешително за убийство

А трябваше. В разрешителното изрично бе казано. Не биваше да подведе съселяните си!

— Я чакай! — каза си гласно той. — Ами ако убия инспектора?

Мотиви? Това ще бъде още по-ужасно злодеяние от убийството на кмета. Е, да, сега той е генерал, и посегателството над него се наричало метеж. Но един инспектор е къде-къде по-солидна жертва. Том ще извърши убийство за слава, за почит, за величие! По този начин ще докаже, че на Ню Дилавър тачат земните традиции. И на Земята ще говорят: „На тази планета престъпността е достигнала такива размери, че не е безопасно да се ходи там. Някакъв престъпник пречукал нашия инспектор веднага след пристигането му. Едва ли в цялата Вселена има по-опасен убиец.“

Без съмнение, това щеше да бъде най-ефектното злодеяние, което можеше да извърши. Убийство, достойно само за истински убиец.

За първи път Том усети прилив на гордост. Той тръгна към къщата на кмета. Дочу отделни реплики от разговора, който се водеше вътре.

— … много пасивен народ — гласът бе на мистър Грант. — Дори бих казал, че имат робски манталитет.

— Много са унили — забеляза инспекторът. — Особено ако се има впредвид, че ще стават войници.

— Какво очаквахте от тези изостанали земеделци? Добре е, че успяхме да завербуваме поне някои от тях. — Мистър Грант силно се прозя. — Стража! Връщаме се на кораба.

Ами охраната! Том я беше забравил. Погледна със съмнение към ножа си. Ако се нахвърли на инспектора, те ще го хванат преди да си е свършил работата. Сигурно ги обучават специално за това.

Само ако имаше оръжие като тяхното…

Отвътре се чу шум от стъпки и Том побърза да се отдалечи. На пазара видя пиян войник, подпрян на една сергия, който си тананикаше някаква мелодия. До него се въргаляха две празни бутилки. Оръжието му висеше небрежно на рамото.

Том се прокрадна по-близо, извади тоягата и замахна. Но сянката му явно привлече вниманието на войника. Той скочи, извъртя се, успя да избегне удара и сам нанесе удар с приклада в стомаха на Рибаря. Вдигна оръжието си и се прицели. Том притвори очи и скочи с краката напред. Успя да избие оръжието от ръцете му и да го събори. После го халоса с тоягата.

Попипа пулса. Реши, че е напълно задоволителен. Нямаше смисъл да убива когото и да било другиго. Взе пушката, провери къде и какво трябва да се натисне, след което тръгна да търси инспектора.

Намери го по пътя за поляната, на която беше кацнал малкият кораб. Двамата с Грант вървяха отпред, а войниците се влачеха след тях.

Том вървеше безшумно, криеше се зад храстите, докато се изравни с инспектора. Прицели се. Обаче показалецът му застина на спусъка.

Не искаше да убива и Грант. Нали трябваше да извърши само едно убийство! Тръгна напред, изпревари ги и излезе срещу тях на пътя. Спря ги с пушка, насочена право към инспектора.

— Това пък какво е? — попита инспекторът.

— Стойте мирно! — отговори му Том. — Останалите да хвърлят оръжието и да се махнат от пътя!

Войниците се разшаваха като сомнамбули. Един след друг оставиха пушките на земята и се скриха в храстите. Само Грант не мръда от мястото си.

— Какво си намислил, малкия? — попита той.

— Аз съм престъпник — гордо каза Том. — Искам да убия инспектора. Моля ви, махнете се!

— Престъпник? Ето за какво бръщолевеше кметът.

— Знам, че двеста години не сме имали убийство, но сега ще поправя грешката. — поясни Том. — Изчезвайте от пътя!

Грант се отдалечи извън обсега на насоченото към него дуло. Инспекторът остана сам. Той стоеше и леко помръдваше.

Том се прицели. Стараеше се да мисли за това какъв ще е ефектът от убийството и за общественото му значение. Но вместо това видя инспекторът прострян на земята, с невиждащи, широко отворени очи, със спряло сърце…

Помъчи се да накара показалеца си да натисне спусъка. Мозъкът му можеше да вади колкото си иска доводи за необходимостта да извърши убийството, но ръката отказваше да се подчини.

— Не мога! — извика Том.

Хвърли пушката и скочи в храстите.

Инспекторът искаше да изпрати хора да намерят Том, но мистър Грант не беше съгласен. Той му обясни, че Ню Дилавър е горска планета и десет хиляди войника не биха могли да открият беглеца, ако сам не пожелаеше да им падне в ръцете.

Привлечени от врявата, пристигнаха кметът и още няколко селяни. Войниците заградиха инспектора и мистър Грант. Оръжието им беше готово за стрелба. Лицата им бяха уморени и сурови.

Кметът разказа всичко. За това как селото е изостанало по отношение на престъпленията. За поръчението, дадено на Том Рибаря. За това как ги е посрамил, като не е изпълнил дълга си.