Робърт Шекли - Цивилизация на статуса

Отсече я, но нови филизи обвиха китката му. Той заби пети в пясъка и удари двата меча един в друг с надеждата да извлече искра.

Още от първия опит мечът в дясната му ръка се строши на две.

Барънт вдигна парчетата и продължи усилията, докато лианите го влачеха все по-близо към устите. От звънтящата стомана се посипаха искри. Една от тях докосна лианата.

С невероятна бързина лумнаха пламъци. Огънят препусна по лианата към дървото. Петте усти изпищяха, когато пламъците ги обгърнаха.

Ако нещата бяха оставени на самотек, Барънт щеше да загине в пожара, защото Арената беше почти докрай изпълнена с лесно възпламеними лиани. Но пламъците застрашаваха дървените стени около нея. Стражевите отряди на Тетрахайд изгасиха огъня тъкмо навреме, за да спасят както зрителите, така и Барънт.

Разтреперан от изтощение, Барънт стоеше сред Арената и се питаше срещу какво ли ще трябва да се бие тепърва. Но не се случи нищо. След малко от президентската ложа прозвуча сигнал и тълпата ревна възторжено.

Игрите приключваха. Барънт беше оцелял.

Но все още никой не ставаше от мястото си. Публиката очакваше да види участта на Барънт, който бе преминал над закона.

Глух стон на страхопочитание се разнесе над тълпата. Барънт бързо се завъртя и зърна във въздуха да се появява сияйна огнена точка. Тя се изду, пръсна наоколо огнени лъчи и отново ги прибра. Точката бързо растеше, ставаше болезнено ярка. И Барънт си припомни думите на чичо Ингемар: „Понякога Черния ни възнаграждава, като се появява в цялата ужасяваща красота на огнената си плът. Да, племеннико, аз самият бях удостоен да го видя. Преди две години той се яви на закриването на Игрите, а беше се появил и предната година.“

Точката се превърна в жълтеникавочервено кълбо с диаметър около шест метра, което почти докосваше земята в най-ниската си точка. Продължаваше да расте. После изтъня в средата, появи се шийка и над нея сферата стана непроницаемо черна. Сега вече кълбата бяха две, едното бляскаво, другото тъмно, съединени с тънък промеждутък. Пред очите на Барънт тъмната сфера се издължи и очерта незабравимата рогата фигура на Черния.

Барънт се опита да побегне, но чудовищната черноглава форма се стрелна напред и го обгърна. Обви го ослепително светещ вихър, над който надвисваше мрак. Светлината нахлу в главата му и той се помъчи да изпищи. После изгуби съзнание.

Барънт се свести под високия таван на сумрачна стая. Лежеше на нещо меко. Наблизо стояха двама души. Изглежда, спореха.

— Вече просто няма време за изчакване — говореше някакъв мъж. — Ти не схващаш колко напрегнато е положението.

— Докторът казва, че му трябват поне още три дни почивка — отвърна женски глас.

След малко Барънт осъзна, че говори Моера.

— Можем да му отпуснем три дни.

— Ще му трябва време и за инструктажа.

— Нали каза, че е умен. Инструктажът не би трябвало да отнеме много време.

— Може да трае със седмици.

— Невъзможно. Корабът каца след шест дни.

— Ейлан — каза Моера, — вечно прибързваш. Не можем да се справим за толкова малко време. На следващия Кацниден ще сме много по-добре подготвени…

— Тогава положението ще е неудържимо — отвърна мъжът. — Съжалявам, Моера, но или ще използуваме Барънт незабавно, или ще трябва да се откажем от него.

— За какво ще ме използувате? — обади се Барънт. — Къде съм? Кой сте вие?

Мъжът се обърна към леглото. В неясното осветление Барънт видя много висок, мършав и прегърбен старец с мънички мустаци.

— Радвам се, че си буден — каза старецът. — Аз съм Свен Ейлан, командир на Втора група.

— Каква е тази Втора група? — запита Барънт. — Как ме измъкнахте от Арената? Да не сте агенти на Черния?

Ейлан се усмихна.

— Не съвсем. Скоро ще ти обясним всичко. Но мисля, че засега ще е най-добре да похапнеш и да пийнеш нещичко.

Влезе медицинска сестра с поднос в ръце. Докато Барънт се хранеше, Ейлан придърпа стол към леглото и започна да разказва за Черния.

— Нашата група — каза той — не може да претендира, че е дала начало на преклонението пред Черния. То, изглежда, е възникнало на Омега спонтанно. Но след като съществуваше, ние взехме да го използуваме от време на време. Свещениците проявиха удивителна склонност към сътрудничество. В края на краищата поклонниците на Злото високо ценят всяка поквара. Следователно за един свещеник на Омега няма нищо богохулно в една измамна поява на Черния. Точно обратното, тъй като в православното преклонение пред Злото особено се набляга на лъжовни образи — и най-вече на огромни, огнени, внушителни видения като онова, което те спаси от Арената.