— Земята — каза Барънт.
— Точно така. Ето защо трябва да действуваме незабавно.
— Е, не разбирам много от тия работи — каза Барънт. — Но ще се опитам да ви помогна. С радост ще се включа в експедицията.
Ейлан отново се смути.
— Изглежда, че не съм бил достатъчно ясен. Ти ще бъдеш експедицията, Барънт. Ти и единствено ти… Извинявай, ако съм те стреснал.
Според Ейлан Втора група имаше поне един сериозен недостатък — повечето хора в нея отдавна бяха отминали разцвета на силите си. Разбира се, имаше и по-млади членове, но те почти не се бяха сблъсквали с насилието и поради това им липсваше самоувереност. Прикрити в безопасните подземия, повечето от тях никога не бяха натискали с гняв спусъка на лъчемет, никога не им се бе налагало да се спасяват с бягство, никога не бяха попадали в схватките на живот и смърт, които бе издържал Барънт. Те бяха храбри, но незакалени. Охотно биха предприели експедицията към Земята, но едва ли биха имали шансове за успех.
— И ти мислиш, че аз ще имам шанс? — запита Барънт.
— Така смятам. Ти си млад и силен, сравнително интелигентен и извънредно изобретателен. Имаш висока степен на издръжливост. Ако някой може да успее, вярвам, че това си ти.
— Защо само един човек?
— Защото няма смисъл да пращаме група. Така просто бихме увеличили шанса да ви открият. Използувайки един човек, постигаме максимум безопасност и предимства. Ако успееш, ще получим безценна информация за същността на врага. Ако се провалиш и бъдеш заловен, всичко ще изглежда по-скоро индивидуално начинание, отколкото групов заговор. Все още ще можем да вдигнем Омега на всеобщ бунт.
— Как ще се върна на Земята? — запита Барънт. — Да не би някъде да имате скрит звездолет?
— Не, за съжаление. Планираме да те изпратим към Земята на борда на следващия затворнически кораб.
— Невъзможно.
— Нищо подобно. Ние сме проучили кацанията. Всичко става по една и съща схема. Затворниците излизат навън под стража. Докато ги строяват на площада, корабът е беззащитен, макар и хлабаво заобиколен с кордон от стража. За да проникнеш на борда, ще организираме диверсия. Тя би трябвало да отклони вниманието на охраната за известно време, колкото да се промъкнеш на кораба.
— Дори и да успея, ще бъда заловен веднага след завръщането на пазачите.
— Едва ли — каза Ейлан. — Затворническият кораб е огромна структура с безброй скривалища за един нелегален пътник. В твоя полза е и ефектът на изненадата. Навярно за пръв път в цялата история на Омега се предприема опит за бягство.
— А когато корабът пристигне на Земята?
— Ще бъдеш преоблечен като човек от персонала — каза Ейлан. — Не забравяй, за теб работи неизбежната некадърност на една огромна бюрокрация.
— Дано — каза Барънт. — Да предположим, че съм стигнал успешно до Земята и събера информацията, която ви трябва. Как ще я пратя обратно?
— Ще я изпратиш по следващия затворнически кораб. Смятаме да го превземем.
Барънт морно затърка чело.
— Какво ви кара да мислите, че поне част от това — моето бягство или вашето въстание — може да успее срещу могъщата организация на Земята?
— Длъжни сме да рискуваме. Или ще победим, или заедно с цялата Омега ще хлътнем в бездната на кървава касапница. Не споря, шансовете са против нас, но изборът е един — да рискуваме или да загинем, без да сме опитали нищо.
Моера кимна.
— Освен това положението крие и други възможности. Земното правителство очевидно управлява чрез насилие. Това предполага съществуването на нелегални групи за съпротива. Може би ще успееш да се свържеш с тях. Едновременен бунт и на Земята би накарал правителството да се позамисли.
— Може би — каза Барънт.
— Трябва да се надяваме на най-доброто — каза Ейлан. — С нас ли си?
— Разбира се. Предпочитам да умра на Земята, отколкото на Омега.
— Затворническият кораб пристига след шест дни. През това време трябва да ти предадем информацията, която сме събрали за Земята. Една част са възстановени спомени, друга беше провидяна от мутантите, а останалото възстановихме по логичен път. Това е всичко, с което разполагаме, и се надяваме, че то дава сравнително точна представа за текущото положение на Земята.
— Кога започваме? — запита Барънт.
— Незабавно — отсече Ейлан.
* * *
Барънт мина през общ инструктаж за физическите условия на Земята, за климата и главните населени центрове. След това го изпратиха при полковник Брей, бивш член на земното Космическо командуване. Брей му разказа за предполагаемите военни сили на Земята, участвуващи с голям брой космически кораби в блокадата на Омега, и за очакваното равнище на земното научно развитие. Той даде преценка за числеността на земната армия, за вероятните подразделения на суша, по море и в космоса, за евентуалната им боеспособност. Адютантът капитан Каръл му прочете лекция за специалните оръжия, вероятните им типове и далекобойност, достъпността им за земното население като цяло. Друг адютант, лейтенант Дауд, разказа за подслушвателните прибори, предполагаемото им разположение и начините да бъдат избягвани.
Читать дальше